Галерия

1

На ниво държавен глава, на ниво министри на вътрешните и на външните работи, на всички нива, при всички мои контакти не съм чула досега някой да е против или да поставя някакви допълнителни условия за приемането й в Шенген. Имаме абсолютна подкрепа в това отношение, потвърдена и на съвместните заседания, които се провеждат по тази тема, включително и на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на Европейския съюз. Навсякъде Гърция ни подкрепя. В момента, в който изпълняваме всички условия не Гърция е страната, която поставя нови, несъществуващи условия и не създава пречки. Не искам да звучи всичко в розово, но наистина от страна на Гърция имаме безусловна подкрепа, защото на практика ние сме готови с изпълнението на критериите.
    Влизането ни в шенгенската система е от взаимен интерес и за двете държави.  Гърция ни подкрепя не защото е наша приятелска държава, а защото то наистина е във взаимен интерес. Предстои да установим канали на сътрудничество и когато отпадне тази формална граница между двете страни. С включването и на Румъния пътят от Гърция до Централна Европа ще бъде напълно отворен. Това ще активизира допълнително сътрудничеството между съответните български и гръцки институции.  

Как двете страни си сътрудничат за ограничаването на нелегалната имиграция?

Много се върши в тази насока. Понякога възникват въпроси и проблеми с конкретни случаи, но много бързо се разрешават. Имаме разменени представители на двете министерства на вътрешните работи и те са изключително активни. Те са добили известност като полицейски аташета, но наименованието не отговаря на длъжността им, която е много по-обхватна. Той представлява всички компетенции на едно вътрешно министерство, а не само на полицията.

Една много подценявана област на сътрудничество е културата. В София от няколко години има офис на Гръцката фондация за култура. В Атина обаче няма български културен дом. Защо?

Да, има известно подценяване, но то се дължи на финансови затруднения. При една много рестриктивна бюджетна политика, която се провежда и в двете страни може да се очаква такова изоставане. Ние можем да се възползваме от опита на Гърция в това отношение и също да създадем една фондация, която да ни преставлява не само в Гърция, но и навсякъде по света. Културата, обаче, също е област, която не е необходимо да бъде дотирана от държавата, това беше характерно за едни други времена. Да, ние ще се стремим да имаме спогодба да създаваме такива центрове, но точно под каква форма те ще се реализират, не мога да кажа. Зависи какво финансиране ще бъде отпуснато и това е най-основният въпрос. Нашето министество на културата има желание да е много активно в тази сфера, но всичко опира до финансирането. Иначе има културен обмен, разменят се посещения на състави, случват се изложби. Има центрове, които преподават български език, предимно в северна Гърция, но и на други места. Ние се стремим каквото можем да подпомагаме. Гръцката фондация за култура също се занимава с организирането на курсове по гръцки в България. Очевидно има интерес. За нас е приоритет да оказваме подкрепа за българските неделни училища тук, които преподават български език, история, география и литература за българските деца, които израстват в Гърция. А те не са малко.

Как им помагате?

 Има специална програма на Министерството на образованието, младежта и науката, по нея се отпускат средства на тези училища съобразно броя на учениците, които имат. Помагаме и по всички други начини, съвместно с Агенцията за българите в чужбина. Като посолство се опитваме винаги да сме в училищата на важни събития, поддържаме диалог и знаем какви проблеми имат, помагаме им да влязат във връзка със съответните институции в България.   

По време на посещението си в Атина президентът Росен Плевнелиев обяви, че правителството работи по нова стратегия за българите в чужбина. Можете ли да кажете какви ще са основните приоритети в тази стратегия?

 Самият проект е в процес на изработване. Той се движи между институциите, не е финализиран още. Не бих искала да го коментирам, защото не знам в какъв вид ще излезе окончателният вариант. Надявам се, че ще бъде възможно най-доброто, което може да се измисли за една толкова сложна диаспора, каквато България има в съвременната епоха. Тя включва различни видове български общности, с много различен произход, с различен социален статус, която в различните страни е различна. Надявам се тази концепция да дава необходимата гъвкавост и на посолствата, и на институциите да реагират съобразно специфичната ситуация в дадена страна. Да не е едно и също за всички без оглед на това къде и по какъв начин се е оформила съответната българска група.

Като говорим за Гърция, каква е спецификата на диаспората тук?

Първото, което я отличава е, че тя е една от най-големите в Европа. Поради нейната мобилност няма точни статистически данни, които да ни дават пълната картина. Неофициално ние смятаме, че българите в Гърция са не по-малко от 250 хиляди. Това е голяма група, образувана от хора, които са дошли тук, за да работят и да си изкарват прехраната. Част от тях мигрират и са сезонни работници. Официална регистрация имат не повече от 70 хиляди. Останалите са мобилни. Има много специфики от гледна точка на това с какво се занимават, в кои сфери са. Част от тях са трайно установени, създали са свои дружества, имат свои училища, за които и държавата отпуска финансиране. Нашата задача е да отчитаме и анализираме тази диаспора, за да видим в каква посока ще се развива и къде ще има нужда от съдействие. За мене най-важно е образованието и запазването на езика и културата на нашите хора, така че съобразно средствата и хората, с които разполагаме, ще работим в тази посока.