Мария Спасова

            Социалните министърки на България и Гърция Емилия Масларова и Фани Петреля посетиха Константина Кунева в атинската болница “Евангелизмос”, в която тя се възстановява вече четвърти месец. Българката бе залята с киселина на 24 декември и оттогава е с тежки вътрешни и външни травми и преживя няколко сложни операции. Жестокото покушение върху синдикалистката, която беше и секретар на профсъюза на чистачките и домашните помощници шокира гръцкото общество. Пред “Евангелизмос” гръцките медии и телевизионни камери са много повече от българските.

            Константина Кунева лежи на десетия етаж в болницата за спешна медицинска помощ. Не е трудно да се открие - пред вратата й има двама униформени полицаи и един цивилен. В болничния коридор пред стаята й майката Елена Дечева посреща двете министърки, които се колебаят дали да влязат или не. Подканя ги при болната с думите: “Тя знае, че сте тук и иска да говори с вас. От вчера говорим за вас”. Срещата със синдикалистката продължава десетина минути. Всички чакаме с нетърпение да разберем как е тя.

            “Константина Кунева не е жалка гледка. Тя е изключително мил и фин човек, с много силен дух, който иска да живее и прави планове за бъдещето”, каза на излизане от болничната стая министър Масларова. “Каза ми, че някога училищата са възпитавали мъдрост в децата, но това вече не е така”, бяха думите на министър Петреля. Журналистите обаче са жадни за повече подробности. И все пак, какво ви каза, когато се разделихте? “Обещахме си да се видим отново, този път в София и да пием заедно кафе”, отвръща министър Масларова.

            Официалните лица си отиват и оставаме за няколко минути с майката Елена Дечева и сестрата Мария Атанасова. Очите на майката са пълни със сълзи... Не говори.

            “Наскоро Константина прекара сложна операция на хранопровода. Вчера й направиха изследвания и сме много радостни, че операцията е минала напълно успешно. Сега най-много ни безпокои ларингсът. Има още много дълъг път докато се възстанови”, разказва сестра й Мария Атанасова (на малката снимка). Преди операцията на хранопровода на болната са направени три операции на лицето, за да възстановят устните й, които тя не можеше да движи. Сега има апаратче на ларингса, което й помага да разговаря. След операцията на ларингса ще може да започне лека-полека да поема храна сама.

            Питаме Мария финансово как се справят. Тя обяснява, че на болницата се плаща редовно. “Но не вярвайте на големите думи за парични дарения или безплатни апартаменти, нищо такова няма”, опитва се да се усмихва през сълзи. Дори документите на Константина за трудовия й стаж вече 4 месеца не могат да пристигнат от София в Атина. А те са необходими, за да може да се пенсионира.

            Медицинският екип полага много големи грижи за възстановяването на Константина Кунева. Лекарите се отнасят към нея с голямо уважение, казват, че има силна воля за живот, иска да живее и не се предава. Правят всичко, с което медицинската наука разполага, за да я изправят на крака час по-скоро. И това е най-голямата надежда на майката и сестрата.

            Разделяме се с няколко думи за великденските празници. Разбира се, Елена ще ги прекара до леглото на малката си дъщеря. А Мария ще вземе сина на Константина Емануел и заедно с нейното семейство ще отидат някъде, за да отбележат Възкресение Христово.

            На излизане от болницата погледът ми попада на бял плакат, на който с големи червено-черни букви пише “Солидарност с Константина Кунева”. Хората минават край него без да го забелязват, всеки бърза. Такъв е животът в големия град - на високи обороти. Само в болничната стая на 10-тия етаж на “Евангелизмос” времето тече мъчително бавно.