Галерия

1

Въпросителните около сформирането на новото българско правителство продължават, без до момента да съществуват дори бегли признаци за това кои ще участват в неговия състав. Засега е ясно само, че президентът Росен Плевнелиев ще свика заседание на новия парламент до 24 май. В същото време главният прокурор Сотир Цацаров определи случая с откритите в Костинброд бюлетини като престъпление.

В тази заплетена ситуация GRReporter потърси мнението на известния български журналист и политически коментатор Иво Инджев.

Г-н Инджев, как коментирате резултата от изборите в неделя? Чуствате ли се представен в новия парламент?

Чувствам се повече предаден, отколкото представен, поради което мога да коментирам само с тъга или с друга крайна емоция: сарказъм. Защото след 23 години подарена от СССР демокрация се върнахме на изходната точка да се надяваме или да градим алтернатива на миналото, от което така и не можахме да се отървем ефективно- това показва резултатът от тези избори.

Как определяте предизборната кампания в сравнение с тези от предишни
избори?

Като състезание на предсказуеми коне, при това троянски. Ако има някой, който трябва да се радва, това е бившата ни колонизаторка, която и днес се радва на българската свръхзависимост от нея.

Кои гласоподаватели останаха нечути и нямат представителство в парламента? Какъв е техният профил?

Останаха без представителство точно избирателите, които са по-избирателни, а не всеядни в политиката. Взискателните към качеството на демокрацията българи осиротяха.

Много коментатори твърдят, че изборите разчистиха донякъде политическия терен за появата на нови личности. Как виждате Вие бъдещото обединение в дясно и коя личност смятате, че би могла да оглави една бъдеща дясна формация?

Това разчистване е като горските пожари в нормалната природа- оздравително е при нормални обстоятелства. Но в политическата джунгла на България прилича повече на паленето на стърнища по българските села: хем е забранено, хем всички го правят без значение какви са последиците за природата и опасностите от пожари. Просто го няма „горския” да въведе демократичен ред. Такива претенции имаше Симеон Сакскобургготски, който се появи през 2001 г. като „горски” (по псевдоним „Рилски”), но се оказа, че е дошъл да си върне горските масиви в рамките на реституцията. Уж бил разбил двуполюсния модел, а всъщност разби дясното и управлява два мандата с левите. Сегашното положение десните да нямат политическо представителство в парламента е последица от този горски пожар, който обаче не беше стихиен, а контролиран.

снимка: от личния блог на Иво Инджев - ivo.bg

Малко или много такива скандали с подслушвания се разразяват навсякъде по света. Вчера например научихме, че американското правителство е подслушвало телефоните на 20 журналисти от Associated Press. Смятате ли за редно, че целият предизборен период беше фокусиран върху скандала с подслушванията?

Ех, да имахме проблемите на Асошиейетед прес…

Има ли цензура в българските медии и доколко повлияха те на вота на
избирателите?

Има всички видове цензура, но автоцензурата е най-страшната. То е като разликата между убийството и самоубийството, при което сам си си виновен.

Какво очаквате да се случи в България през следващите месеци? Ще успеят ли партиите да сформират правителство или ще настъпи политическа нестабилност? Кой е най-добрият и най-лошият сценарий?

Най-лошото е, че няма сценарий дори. А хаосът ражда чудовища.