Галерия

1

За да стане това, трябва да имаме една обща политика, която без да заплашва изпълнението на целите по фискалната консолидация, може да даде перспективи за растеж. През октомври 2010 Банката на Гърция представи подробен план за действие за създаването на по-благоприятна среда, в която могат да действат гръцките предприятия. И понеже вътрешните средства, които мога да участват в развитието на местния пазара са изключително ограничени, то е необходимо да се насърчи вноса на преки чуждестранни инвестиции. Днес има две основни възможности за укрепване на растежа, които следва да бъдат използвани на всяка цена: приватизация, която ще помогне за намаляване на дълга, както и да се засили притокът на преки чуждестранни инвестиции, като се използват на средствата от Европейския съюз.

Като цяло, икономическото развитие трябва направи завой от потреблението към спестяването и към инвестициите, от държавния апарат към свободната конкуренция, към износа и предприемаческата воля. Предполага също така и възстановяване на изгубената конкурентоспособност. Според оценките на Банката на Гърция, конкурентоспособността на страната е намаляла с почти 20% в периода 2000-2010. Тази разлика днес действа като допълнителна пречка пред опитите да си възвърнем конкурентността. Трябва да запомните, че проблемите на страната са два: огромните дисбаланси както в държавния сектор, така и във външната структура под формата на големи и устойчиви дефицити.

Някои смятат, че така или иначе преструктурирането на външния дълг е неизбежно, по-добре е да стане сега, за да избегнем рецесията, която ще се задълбочи с новите мерки, отколкото  по-късно. Какви ще са последиците от едно подобно действие?

Още през изминалия октомври бях казал, че подобна стъпка не е нито желана, нито наложителна. Всички, които поддържат идеята, че фалитът е неизбежен не взимат предвид положителния ефект, който би имало ускоряването на оздравителната програма и дори надминаването на поставените цели. Подобно развитие ще промени драстично отрицателния климат, ще подобри финансирането на страната и ще привлече нови средства. Освен подобряването на средата, динамиката на дълга също ще се промени. Говоря за активите на гръцкото правителство, което надвишават 300 милиарда евро и трябва да бъдат сравнени с обема на външния дълг, който достига 340 милиарда евро. Ако една част от тези активи се пуснат в действие, както самото правителство се обвърза преди известно време, то дългът ще започне много бързо и чувствително да се намалява.

Преструктурирането на външния дълг обаче не е желано, защото последствията от него ще са трагични, както цялостно за обществото, така и за икономиката на страната. Освен това, подобно действие би създало непреодолими пречки в отношенията ни с Европейския съюз и ще застраши европейската принадлежност на страната.  Затова е от изключителна важност да не се достига до преструктуриране на външния дълг, за да се запази европейската перспектива на Гърция.

Банките биват обвинявани, че въпреки държавните гаранции, които получават не пускат ликвидни средства в реалната икономика и изострят кризата. Така ли е?

Първо, трябва да изясним, че проблемите с ликвидността в икономиката не дойдоха от банковия сектор. За разлика от проблемите, които се видяха в чужбина, в Гърция всичко започна от финансовото състояние на страната, а не на банките. От началото на 2010 до момента банките се сблъскват с постоянно намаление на депозитите и са отлъчени от капиталовите пазари, поради намаляването на кредитната оценка на държавата. Без извънредно финансиране от евросистемата и публичните гаранции, банките биха били принудени да затегнат своите изисквания към клиентите си, да преустановят рефинансирането на кредити, както и да ограничат до минимум мерките за улесняване на потребителите и да отхвърля молби за нови клиенти, дори и те да са платежоспособни. Рецесията щеше да е много по-дълбока, отколкото сега.

Скоро взехте решение за по-строги закони около капиталовата адекватност на банките. Ако поради създалата се ситуация, финансовите институции не могат да изпълня условията и да акумулират нужният капитал, заплашени ли са?

Банките не са заплашени. Ако се установи нуждата за допълнително набиране на капитал, но банката няма достъп до капиталовите пазари, може да се обърне към Фонда за финансова стабилност, който бе основан точно поради тази причина. Това разбира се, не може да бъде извинение за търсене и допълнителни решения на пазара. Сегашната реалност на пазара е установена и посланието за бъдещето е ясно. Затова е нужно банките да се приспособят към средата според бизнес модела, по който действат. Промените в банковия сектор ще дадат своя принос за процеса на развитие и подкрепа на финансовата стабилност в страната.

Упражняваната до сега политика предизвика сериозни обществени реакции и голяма част от гръцкия народ днес не иска и да чуе за Меморандума.

Според гражданите най-голяма отговорност за днешната криза носи обществено-политическата система, която съществува в последните години. Освен това, няма съмнение, че проблемите на тази система са основната пречка за прилагане на политики, които биха предотвратили до голяма степен днешното състояние. От друга страна, трябва да отбележим, че голяма част от същото това общество прие и дори подхранваше патологиите на системата, като отвоюваше привилегии за себе си от една постоянно разрастваща се държавна структура.