Галерия

1

Преди две години през сухоземната граница между Турция и Гърция при Еврос преминаваха средно 410 нелегални имигранти на ден. След стягането на контрола на границата нелегалните имигранти, които влизат през същото място не надминават трима души на седмица. Това са данните, които предостави за GRReporter евродепутатът Георгиос Папаниколау от Нова демокрация, който отговаря за въпросите на бедността и нелегалната имиграция.

Въпреки значителното подобрение на ситуацията в Еврос, Гърция продължава да има сериозен проблем с нелегалната имиграция. През 2010 и 2011 властите са установили влизането на около 150 хиляди нелегални имигранти. Техният брой е бил малко по-малък през 2012, главно поради по-строгия контрол около Еврос. Независимо от това много нелегални имигранти от трети страни влизат в Европа по море. Вече десетилетия страните от южноевропейските страни поемат над 90 на сто от имигрантския поток от трети страни.

Дъбилн II

През 2003 беше приета на европейско ниво Конвенция от Дъблин (Дъблин ΙΙ), която се оказа, че защитава само северозападните страни на континента от наплива на нелегални имигранти, които идват от Африка и проблемите зони в Близкия изток. С Конвенцията от Дъблин страните-членки се задължават да поемат едностранно отговорността за всяка молба за убежище на нелегалните имигранти.

Конвенцията постановява, че един нелегален имигрант може да подаде само една молба за убежище и то в страната, в която първо е влязъл в Европейския съюз. Ако нелегалният имигрант е заловен от властите в друга страна-членка, ще бъде екстрадиран към страната, от която влязъл в Европейския съюз, без право да подаде документи за престой в страната, в която е заловен.

“С други думи, ако един имигрант е влязъл през Еврос към Европа и е заловен във Франция, той ще бъде натоварен на самолет и ще бъде върнат не в родината му, а във входната страна”.

Дъблин III

Преди преразглеждането на конвенцията Гърция подаде молба за промяна на Дъблин II, с която да се позволи на нелегалните имигранти да подадат молба за престой или убежище в страната, в която са заловени, а не в страната, през която са влезли в рамките на Европейския съюз. Това предложение беше подкрепено от всички страни от южната периферия на съюза, но не беше одобрено и не се включи в поправката на конвенцията Дъблин III.

“Дъблин III даде възможност някои по-второстепенни проблеми да бъдат частично решени, но нашето искане не беше прието. През 2008 Европейската комисия също даде предложение да се отменят временно връщанията на нелегалните имигранти към входните страни, когато обемът на имигрантите е много голям в съответната държава. Документите на хората да се разглеждат в страната, в която са заловени, за да се облекчи частично тежестта, която пада върху гръцката и другите администрации от южната периферия на съюза. Това също не беше прието. Затова гръцкото правителство реши да гласува против Дъблин III. Въпреки това конвенцията отново беше приета”.

Папаниколау обясни, че по-голямата част от европейските правителства приемат и искат конвенцията в сегашната си форма. Против в европейския парламент са гласували правителствата на Гърция и Малта, евродепутатите от  Италия, левите партии от почти всички страни и някои представители от Испания и Франция.

Следващият шанс нещо да се промени ще дойде след две години, когато ще се проведе оценка на конвенцията в сегашната й форма. Засега едно остава ясно: Дъблинската конвенция не само не помага на Гърция и останалите гранични страни на Европа да се преборят с нелегалната имиграция от трети държави, но и увеличава проблема, като препраща нелегалните имигранти обратно към входните страни.

Посолствата мълчат

“Както разбирате проблемът на Гърция е много голям”, казва Папаниколау. Имигрантският поток от Турция към Европа през Гърция е най-голям поради сухоземната граница. Освен това Турция няма визов режим за гражданите от мюсюлманските страни, което затруднява контрола на хората, които преминават от Турция в Европа. Много често те са без документи и няма ясна информация от коя страна идват.

Ситуацията се влошава допълнително и от липсата на съдействие от страна на посолствата на страните, които най-често са източник на нелегални имигранти в Европа – Авганистан, Турция, Иран, Пакистан и много други.

Дори и Гърция да иска да изпрати заловените нелегални имигранти, които не отговарят на условията за политическо убежище в родните им страни, не може да го направи, защото липсва сътрудничество от съответните посолства.

Бюрокрацията - черната дупка за имигранти на Европа

Нелегалните имигранти не могат да бъдат препратени към други европейски държави, поради ограниченията на Дъблин II и Шенген и така изпадат в черната дупка на бюрокрацията, а страни като Гърция, Малта, Испания и Италия се превръщат в паркинг на нежелани пришълци в Европа.

Много от тези хора се опитват да си намерят работа на черно докато съберат достатъчно пари и да продължат пътуването си към някоя страна с по-добри условия, като през цялото време са заплашени да бъдат екстрадирани. Някои от тях стават жертва на експлоатация и насилие, какъвто беше случаят в Манолада. Други стават част от престъпни организации за пласиране на наркотици и проституция, за да могат да оцелеят. Цели квартали в Атина, Солун, Патра и други градове на Гърция са превърнати в гета, в които нито полицията, нито гражданите знаят какво се случва.