Галерия

2

1

Некролог на еврото с черна лентичка, поставено върху ковчег закрит с гръцкото знаме е корицата на последния брой на списание „Шпигел”, докато британският „Гардиън” предложи излизането на Гърция от единната европейска валута.

Репортажът на „Шпигел”, озаглавен „В милостта на еврото” коментира, че „Икономическият и паричен съюз започва да се превръща в най-голяма опасност за бъдещето на Европа: еврото свързва национални икономики, които не си прилягат една с друга. Въпреки това политиците залагат на нови и нови програми. Става дума за погрешен път”. Основно в статията се твърди, че през последните 14 месеца европейските политици взимат едно след друго решения за пакети за спасение, участват във върховни съвети за справяне с кризата и поемат рискове в огромен мащаб, като отказват да погледнат истината в очите: старото евро е в началната коцепция за него, а икономическият и паричен съюз не функционира. Имаме нужда от резеревен план.

Политическото ръководство на Европейския съюз „раздува балони” и успокоява, че става дума за криза на задлъжняването на някои държави, а не за криза на еврото. Но без еврото гръцкият дълг би бил един отделен случай и би било трудно за Гърция, но Европа щеше да се справи съвсем лесно в една такава ситуация. Единствено заради еврото гръцкият дълг е проблем за всички европартньори и в същото време опасност за самата валута, тъй като в случай, че Гърция бъде оставена да банкрутира, кризата ще превземе неконтролируемо и други слаби икономически европейски държави. Но от друга страна, ако се продължи със същата политика на подкрепа на държавите чрез икономически пакети, то тогава Европейският монетарен съюз ще се превърне в преразпределителна организация, което „откривателите” на еврото по всякакъв начин са се опитвали да избегнат.

Голям недостатък за цялостното управление на кризата е, че липсва демократично узаконяване на лидерите-спасители, които осъществяват тайни срещи и преговори, докато взимат решения, които само представят за крайно одобрение в парламентите си и искат от гражданите да изпълняват без да има се дава възможност за противоречие, въпреки че се отнасят до сериозни въпроси като социалното им осигуряване, трудовия пазар и имуществото им. Поради тази причина всекидневно се увеличава и вълната от реакции на гражданите срещу техните правителства, които взимат решения за тяхното бъдеще под натиска на борсите и без да са начертали собствена стратегия за изход от кризата. Вече две правителства паднаха заради кризата на дълга в Европа. Правителствата на Ирландия и на Португалия, като съвсем вероятно е да ги последват испанското и гръцкото правителство.

Еврото, което е имало за цел да обедини Европа, се превърна в най-голямата заплаха за нейното бъдеще. Но вероятно разпадане на монетарния съюз ще върне десетки години назад страните в Европа, която може и да не успее да се съвземе от удара, като паралелно с това нейната позиция е заплашена от икономическите сили, които се надигат от Азиатския континент. Поради тази причина европолитиците искат да защитят еврото на всяка цена и да спечелят време с надеждата, че ще успокоят пазарите и реформите ще започнат да дават плодове.

След световната икономическа криза, парите станаха рядкост, което доведе Европейския монетарен съюз на ръба на катастрофата, тъй като Европа не е хомогенно развита икономически и разликата между богатите и бедните страни се уголемява. Ако все още съществуваха националните валути, се казва в статията, Гърция и Португалия биха могли да им смъкнат стойността и да станат конкурентноспособни. Единственият начин в момента е да се прибегне до големи орязвания на заплати и цени, които програми ще са длъжни да ги приложат правителствата. Но въпреки мерките и рисковете, които поеха държавите-спасителки, слабите европейски държави не са помръднали и крачка назад от ръба на пропастта, където се намираха и преди една година. Досега помощта от „тройката” не е достатъчна за Гърция, тъй като се е основавала на предположението, че кризата ще премине бързо. Прогнозите са били, че гърците в следващите две години са можели да се завърнат на пазарите, за да вземат сами кредит от 60 милиарда евро. Но парите ги няма, тъй като въпреки всички реформи гръцкото правителство все още не се смята за надеждно, за да му бъде отпуснат кредит. Поради тази причина „дупката” трябва да бъде запълнена с топли пари от европейсците, а пък гърците за сметка на това да приложат още по-строги мерки. Но като се вземе предвид правителствената криза на гръцкото правителство никой не знае как ще се случи това...

Премиерът Георгиос Папандреу не постигна целите, които беше поставила тройката в лицето на Европейската централна банка, Европейския съюз и Международния валутен фонд. След „динамичното начало”, прилагането на реформаторска настойчивост спря за последните тримесечия, се казва в скорошен доклад на тройката. „Все още не са пожертвани много свещени крави”, заявява експертът по икономика Йенс Бастиан за вестник „Вима”, като има предвид, че не са били засегнати привилегиите на определени среди, който властват в държавните организации.От друга страна обаче заплатите и пенсиите в размер от 750-800 евро се очаква да бъдат орязани още повече като паралелно с това се увеличат данъците върху продуктите от масово ползване. „Хората не разбират защо да правят жертви и да страдат. Привилегията да бъдем част от Еврозоната все повече губи стойността си за тях” казва преподавателят по политология Серафим Сефериадис. Почти 30% от гърците казват, че предпочитат веднага да се върнат драхмите.