Галерия

1

Милиардерът Бил Гейтс, който продължава да е най-богатият човек на планетата (състоянието му се е увеличило с 9 милиарда долара през 2013 до 76 милиарда) смята, че ще настъпят големи промени на пазара на труда. "До 20 години много работни позиции ще бъдат заменени със софтуер.", предвижда Гейтс. Създателят на Microsoft допълва, че почти никой от участниците на трудовия пазар не е готов за тази радикална промяна, в това число правителствата и държавите.

Но не след 20 години, а точно в настоящия момент се променят драстично условията за дейностите, свързани с връзките с обществеността. В този процес можем да открием много от предвижданията на Бил Гейтс, а именно - той е свързан с "автоматизирането" на PR дейностите в интернет, а и не само.

Ако се обърнем назад и видим как протекоха процесите на дигитализация на традиционните медии, които все още продължават с различен интензитет и регионална специфика по цял свят, можем да ги характеризираме със следните цветисти определения: с ритници, викове и крясъци. Това е една от най-трудните и дълго продължили промени въобще в историята на съвременните медии. Явно процесът ще се разширява и ако се върнем към предвижданията на г-н Гейтс, този процес ще обхване дейности, които, към настоящия момент, дори не можем да свържем пряко с новите технологии: шофьори, сервитьори и медицински сестри.

Но да се върнем отново в настоящето и по-конкретно към PR дейностите. Няма как да не отбележим, че промяната вече настъпва и е реална. Връзките с обществеността са част от модерния свят, особено с появата и възходa на социалните мрежи, но на практика те не са се променили особено много от това, което са били преди дигиталната епоха. Те все още са вид "ръчна" и "занаятчийска" работа, при която се използват инструменти като Twitter и се броят "лайкове" на стената във Facebook, смята известният журналист и блогър Том Форемски.

 Защо е толкова важен техническият компонент в дейност, която очевидно се спрява добре и без него? Отговорът е съвсем ясен - без автоматизирани технически средства, PR дейностите не могат да увеличат своето присъствие, без да увеличават вложения ресурс. Казано с други думи, ако искате да покриете по-голяма аудитория, трябва да наемете още хора. Последното, само по себе си, не би трябвало да е проблем, ако с това ще се увеличи и печалбата. Но, тук винаги има едно "но", PR дейностите се сравняват като разход с онлайн рекламата, SEO оптимизацията, маркетинговите проучвания. А в много от тези дейности съществува автоматизация на не малка част от процесите, която веднага вдига печалбата спрямо инвестицията и поставя връзките с обществеността в доста неизгодна и скъпа позиция.

Връзките с обществеността са повече изкуство, отколкото наука, но това не означава, че не могат да бъдат въведени технологични средства за подобряване на тяхната ефективност и конкурентоспособност. Нека го кажем така, подобно на направата на барут, смесването на точни съставки в PR е от голямо значение. Наличието на съдържание от професионална медия, на обратна реакция от потребителите и всичко това допълнено от машинно генерирано съдържание, произвежда взривния ефект на една успешна медия. Ако обаче една от съставките липсва, тогава се получава основно съскане с неприятна миризма. Ако излезем от метафората, PR дейностите трябва да бъдат измервани по техния ефект и в никакъв случай да не бъдат изкуство заради самото изкуство.

От средата на миналата година Google промени своите условия за сайтове, според които всички връзки, предназначени да манипулират PageRank индекса на даден сайт/страница или да го изведат на предни позиции при търсене в Google, могат да бъдат смятани за схема за размяна на връзки и съответно за нарушение на правилата на Google. След като връзките са най-изполвания интернет инструмент от PR агенциите, можем да кажем, че търсенето на нови методи за автоматизация е от първостепенно значение за тези агенции.

Тези компании се нуждаят от спешни инвестиции в нови технологии, които да им дадат възможност да са конкурентоспособни. Как ще изглеждат тези технологии? Какви технологии ще са приложими към спецификата на PR дейностите в интернет? На това тепърва ще се търси отговор. Едно обаче е ясно: технологиите, които ще позволят по-голяма ефективност без нуждата от наемане на допълнителен персонал са на път - просто се уверете, че не сте им застанали на пътя и не ги възпрепятствате.

В началото на статията споменах за мъчителните промени в медиите, до които доведе дигитализацията. Една от областите, в които развитието на медиите обаче е в застой, е дискриминацията по полов и етнически признак. Специалисти отбелязват, че основният профил на американския журналист е непроменен от десетилетия и той се състои в съвсем лаконично описание: бял мъж. Дори сред най-прогресивните и иновативни медийни start-up компании, които са отскоро на пазара, този стереотип тегне като Дамоклиев меч. Този дискриминационен стереотип засяга нови медии като FiveThirtyEight, Vox, First Look Media и още някои други. Иновативни в много отношения, на път да станат емблематични за дигиталната епоха, тези стартиращи медии като че ли са неспособни да разчупят статуквото.

Скорошни изследвания показват, че процентното съотношение на малцинствата и жените в новинарските редакции е значително по-ниско и не отговаря на демографските реалности. Тревожното е, че тези числа са останали непроменени през последното десетилетие. Тази възходяща тенденция би трябвало да предположи, че ще алармира и ще доведе до промяна, но на практика изглежда, че новинарските редакции са повече от щастливи с настоящото положение.

Ето защо е толкова тревожен фактът, че тази тенденция се запазва и в най-технологично напредналите и идейно иновативни сайтове. Като стартиращи компании, те имат възможност да изградят всичко от нулата, без наличието на дискриминационна история - предпочитанията при кандидатстване за определена позиция, които водят до отбягване на жени и представители на малцинствата. Парадоксално е, че именно медиите подхващат или активно сътрудничат в антидискриминационни кампании.

Разбира се, собствениците на медиите, главните редактори и отделите за човешки ресурси отричат наличието на целенасочена дискриминационна политика и оправдават статуквото с инерцията, която съществува в бранша и наличието на повече и по-квалифицирани мъже, които кандидатстват за обявените позиции.

След всичко това идва сайтът Re/Code, при който съотношението между мъже и жени е в доста добро съотношение, като същото може да се отбележи и за представителите на малцинствата. При това отчитаме и факта, че мнозинството от журналистите, които пишат на технически теми са бели мъже. Видно е, че има начини за преодоляване на дискриминацията, стига да има желание.

Как стоят нешата от нашата страна на океана? Не са по-различни, макар да имат своята специфика. В изследване от 2009, относно равенството между половете и проведено от Евробарометър, се посочва, че сексистките стереотипи се налагат с най-голяма сила в сферите на професионалния живот, от рекламата и забележете - медиите.

25% от анкетираните от Евробарометър смятат, че медиите насаждат сексистки стереотипи

От друга страна, на проведена през 2012 Международна журналистическа конференция в Атина, равенството между половете в медиите е оценено не много високо. Отчетени са същите проблеми - жените журналисти се сблъскват с дискриминационни практики при напредване в кариерата и при заплащането. Не успях да намеря точни данни, но от различни източници разбирам, че процентно жените журналисти превъзхождат мъжете журналисти в България. Въпреки това е изразено становището, че мъжете все още се ползват с предимство при заемането на ръководни длъжности.

Медиите са длъжни да преодолеят тези практики и да са пример за останалата част от обществото, защото не може да има обективност по проблеми, от които самите те страдат. Тези процеси ще са не по-малко мъчителни, отколкото и дигитализирането на медиите, но, от човешка и обществена гледна точка, определено са по-значими. Ще продължим да ги наблюдаваме и да ви информираме за тяхното развитие.