Галерия

1

В коя част на политическия център се намира партия Драси и кое я отличава от останалите партии?

Не бих казал, че Драси трябва да се смята задължително за част от дясноцентристкото пространство. Нашата партия е преди всичко реформаторска. Създадохме я през 2009 именно с това искане: Да се проведат дълбоки реформи и то във време, когато повечето не виждаха проблемите на страната.

Много от нас, включително и Стефанос Манос сме десни центристи. Но от самото учредяване на партията в нея участват и леви центристи. Хора, които се интересуват от околната среда и други, които се интересуват от реализма и същността на нещата. Така че, бих определил Драси като „новия център” или реформаторска партия.

Най-важното за нас е, че изборите ни предоставиха възможността да се разпространим в цялата страна. Досега бяхме една „атинска” партия. Обяснението за това е, че всички познаваха най-вече Стефанос Манос, чиято политическа дейност винаги е била свързана със столицата и централната политическа сцена. Досега бяхме участвали два пъти в избори за европейски парламент, но те са „лесни” избори, за които не се изисква да имаш кандидати на местно ниво. Така беше много логично партията да е силна в Атина. Ако в страната имахме същия успех, щяхме да спечелим 4 на сто от гласовете. Просто нямахме присъствие в провинцията, докато в големите градски центрове получихме най-големия брой гласове. Изборите помогнаха в тази насока. Вече имаме представители в цялата страна, те започват да стават известни в своите региони и се надяваме това да подейства добре в бъдещето.

Казахте, че трябва да се създаде ответна политическа формация. Дясноцентристкото пространство в Гърция се намира в криза. Преди изборите беше направен един опит да се създаде фронт, който обаче беше неуспешен. Смятате ли, че е възможно да бъде постигнат такъв съюз на дясноцентристките сили?

Преди изборите решихме да се коалираме с други подобни на нас политически формации. Това беше Демократичният алианс на Дора Бакояни – една либерална партия, която се обяви открито за реформите. Имахме много възможности, за да постигнем съюз, понеже ни свързваха много неща, но сътрудничеството така и не се осъществи.

Другата възможност за коалиция беше с партията „Пресъздай Гърция”, която беше нова и не знаехме какво точно представлява. Комуникацията не беше лесна, но в крайна сметка успяхме да се коалираме.

Разбира се, друг партньор беше и Либералният алианс, който е една по-малка, но по-политизирана партия. С тях успяхме да се коалираме, участвахме заедно на изборите и продължаваме да имаме тясна връзка.

Не мисля обаче, че изборите бяха проблем на дясноцентристкото пространство. Както вече казах, гласоподавателите не гласуваха с политически критерий. Имаше много традиционни привърженици на Нова демокрация, които гласуваха за СИРИЗА. Както и хора с леви убеждения, които гласуваха за Нова демокрация, за да не позволят на СИРИЗА да спечели, защото се бояха, че безотговорната позиция на радикалната левица ще предизвика излизането на Гърция от еврозоната.

Така или иначе не мисля, че проблемът в Гърция е идеологически. Съществуват много хора от всички политически пространства, които разбират, че реформи трябва да има. Съществуват и други, които искат да бъде запазена ситуацията отпреди няколко години и може би не разбират, че това не е възможно, понеже не съществуват средства за това. Това е според мен голямото разделение в гръцкото общество.

Въпреки очакванията коалицията ви с партията „Пресъздай Гърция” на вторите избори не успя да влезе в парламента. На какво смятате, че се дължи този неуспех?

Вижте, сборът на резултатите от първите избори беше лесен: Заедно с „Пресъздай Гърция” щяхме да стигнем до 4 на сто. Но поляризацията между Нова демокрация и СИРИЗА беше много силна. От самото начало знаехме, че много от нашите привърженици бяха решени да гласуват за Нова демокрация, без това да означава, че се отдалечават от нас. Техният вот към Нова демокрация беше даден на заем с единствена цел да не спечели СИРИЗА.

Освен това сътрудничеството не беше гладко, но постепенно превъзмогнахме проблемите. Оказа се, че в тази нова партия съществуват много и различни мнения. Някои от участниците в нея подкрепяха напълно нашите позиции, докато други имаха сериозни резерви. Някои бяха просто привлечени от девиза „политика без политици”, който аз не разбирам. Защото от момента, в който Танос Дзимерос участва в изборите и спечели 2,15 на сто от гласовете той се смята за политик.

В никакъв случай не съжаляваме за сътрудничеството, въпреки че установихме различия по много въпроси: за имиграцията, правата на човека и други. Все пак обаче то беше в правилната насока, защото успяхме да запазим живо едно малко, но реформаторско центристко пространство, където е и най-голямата празнина в гръцката политика, която сега се движи в крайностите.

На кой обществен кръг принадлежат поддръжниците на Драси?