Бившият гръцки премиер Лукас Пападимос (вляво) и президентът Каролос Папуляс
Бившият гръцки премиер Лукас Пападимос е подчертал в свое писмо до президента Каролос Папуляс опасността държавата да изпадне в невъзможност да изплаща заплати и пенсии, както и опасността от срив на банките, поради изтичането на депозити.
Става въпрос за писмото, което Каролос Папуляс предаде на всички политически лидери по време на проучвателните мандати за съставяне на правителство, и публикувано в неделния брой на вестник „Вима”.
Както посочва вестникът, според прогнозите на Пападимос, Гърция се приближава опасно до точката, от която няма връщане назад, когато гръцката държава няма да разполага с необходимите ресурси, за да изплати заплатите и пенсиите, а банките ще са изчерпали лимита за кредитиране от европейската система.
Това ще се случи, докато в страната продължава икономическата и политическа несигурност, а в международен план се оспорва способността на Гърция да остане в еврозоната.
Прогнози по всички проблеми
По-конкретно в писмото на Пападимос, предизвикало политическо напрежение, се посочва следното:
Α. Наличните средства на гръцката държава
1. Според оценките на Дирекция „Главно счетоводство” (от 8 май 2012), основната прогноза за развитието на приходите (данъчни постъпления и кредитиране) и разходите (разходи и обслужване на държавния дълг) води до извода, че наличните средства в държавната хазна ще намаляват постепенно от близо 3,8 милиарда евро към 11 май до близо 700 милиона евро към 18 юни, а от 20 юни ще достигнат отрицателни нива от порядъка на 1 милиард евро.
Предвижданият недостиг на налични средства в последната десетдневка на юни би могъл временно да бъде покрит с теглене на капитали от резерва на Фонда за финансова стабилност, в размер на близо 3 милиарда евро.
2. Тази основна прогноза обаче вече е променена към по-лошо, тъй като към 10 май отпуснатият от Европейския съюз транш беше в размер на 4,2 милиарда евро, вместо първоначално очакваната сума от 5,3 милиарда евро.
Освен това, реалното развитие при данъчните постъпления се оказва по-ниско от очакваното, а увеличаването на разходите по-голямо от предвиденото в основния сценарий.
Следователно, смята се, че гръцката държава ще срещне много трудности при покриването на общите си разходи от средата на юни нататък.
3. Икономическата и политическа несигурност и един нов предизборен период ще имат отрицателни последствия върху развитието на приходите, докато удържането на разходите става все по-трудно.
Вследствие на това, проблемът с наличните средства в държаната хазна може да се прояви още в началото на юни. Тези събития ще затруднят още повече постигането на фискалните цели през следващите месеци.
4. От края на юни нататък възможността на държавата да финансира задълженията си ще зависи напълно от одобряването на следващите траншове от заемите на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) и Международния валутен фонд.
Одобряването на траншовете ще се базира на оценката на Тройката за прилагането на икономическата програма.
Б. Банкови депозити и ликвидност на икономиката
5. Както е известно, ликвидността на банковата система се е свила значително през последните две години, поради:
(а) изолирането на гръцките банки от международните пазари, и
(б) голямото изтичане на депозити.
По-конкретно, от края на 2009 до март 2012, депозитите са намалели със 73,5 милиарда евро.
Това обстоятелство, в съчетание с изолацията от международните пазари, доведе дотам гръцките банки да се поддържат финансово от Европейската централна банка и европейската система, като общият размер на заемите им възлиза на 122 милиарда евро.
6. От началото на май се забелязва ново намаляване на депозитите. От 1 май до 9 май те са намалели с около 2 милиарда евро.
Ако изтеглянето на депозити продължи със същите темпове поради икономическата несигурност и тревогата от евентуално излизане на Гърция от еврозоната, смята се, че след три до четири седмици гръцките банки ще са изчерпали лимита си за кредитиране от европейската система.
7. Продължаващите негативни оценки на Гърция и оспорването на способността на страната да остане в еврозоната от страна на медии, финансови анализатори и международни банки, в съчетание с някое непредвидено събитие, което може да се отрази отрицателно на икономическия климат и очакванията на гражданите, крият опасност от рязко засилване на изтичането на депозити.
Едно такова развитие на нещата би имало катастрофални последствия за ликвидността на банките, финансирането на икономиката и следователно за цялата икономическа дейност на страната.
8. В заключение, горните констатации засилват необходимостта от създаване на условия за стабилност и доверие.
В изявления за международни медии – първо пред «Wall Street Journal», а после и пред CNBC, бившият гръцки премиер подчертава още веднъж всички опасности, заплашващи страната, поради увеличените страхове в чужбина за това, как ще се развият събитията в Гърция.