В полетите от Атина и Солун към Никозия, столицата на Кипър, ще срещнете доста гърци с обемисти куфари, лаптопи и смутена усмивка, които се готвят да се приземят в кипърската действителност с надеждата, че в братската страна ще успеят да се устроят, и в повечето случаи животът им показва, че не са се излъгали. На острова на Афродита изход намират стотици гърци, които работят в сферата на туризма, ресторантьорството, финансово-кредитните услуги, образованието или в гръцки компании, тъй като през последните 20 месеца 1 500 гръцки фирми са прехвърлили седалището си в Кипър. Освен това на острова са се преселили и множество известни журналисти и творци.
Емигрантската вълна на гърците започва през 2010 и продължава със засилващи се темпове. Според данните на Агенцията за социално осигуряване в Кипър през април 2011 от общо 31 000 гръцки жители, 10 000 са били регистрирани във Фонда за социално осигуряване, 2 000 са получавали помощи за безработица от кипърската държава. По същото време в държавната администрация са работели 1 043 гърци, а в сферата на образованието - 471. В началото икономическите емигранти от Гърция са се радвали на топло посрещане. «Квалифицираните специалисти имаха значителен стаж и професионални качества», отбелязва кипърски работодател, «бизнесмените бяха спасени, защото намериха служители, които знаеха перфектно английски, и естествено гръцки». С течение на времето обаче, след като индексът на безработицата в Гърция скача от 3% на 10%, броят на учителите, желаещи да започнат работа в Кипър се увеличава до 9 000, облаците на икономическата криза започват да се събират над Кипър, и изглежда равновесието се нарушава. «Все пак кризата тук не може да се сравни с тази в Гърция», коментират специалисти, «извършени са някои съкращения и е намаляла строителната дейност, ситуацията напомня Гърция през 2008, но дотам».
Общият език и култура, хубавото време, близостта до родината, както и ниската престъпност превръщат емигрирането в Кипър в идеално решение за мнозина гърци, особено семейни. «Радвам се, че децата ми ще отраснат тук», казва 41-годишният доктор по социология Герасимос Харитопулос, който се намира в Кипър от десет дни. «От първата кипърска обява, на която отговорих, ме поканиха на интервю», спомня си днес главният директор на Дом за лица с умствено изоставане. «Надявам се, че скоро ще дойдат жена ми с двете ни деца, на една и три години. Стимул за емиграцията не е само икономическият фактор, но и качеството на живот, което искам да осигуря на децата си». 25-годишната Славяна, фотограф и майка на 16-месечно бебе, също стяга куфарите си, като следва същата логика. «Имам роднини в Кипър, които ще помогнат на мен и на моя съпруг», споделя тя, «от септември търся работа и открих нещо, което ме удовлетворява». В плановете й е паралелно с работата да се запише в университета. «Притеснява ме разпространяването на кризата, бих се чувствала по-сигурна, ако се преместя извън Европа».
«Изключителни условия»
От края на август в Кипърския университет работи 30-годишният Костас Каратанасис. Той има докторат в областта на биомедицинските технологии, и се интересува от академична кариера. В Гърция обаче нещо подобно е невъзможно да се осъществи, както казва той. «Започнах да подготвям документите си за Швейцария, когато мои приятели ми казаха, че в Кипър търсят учени с моята специалност». Десет дни по-късно Костас се премества в Никозия в качеството си на гост-учен. «Бюрократичната процедура приключи много бързо, като голяма част от формалностите бяха поети от университетската администрация». Днес, малко преди края на академичната година той се чувства доволен от решението си: «Условията за работа са изключителни, манталитетът е близък до нашия, а тук забравих и какво значи престъпност», разказва той. «Полу на шега полу сериозно, всички мои приятели в Гърция ми казват: ако чуеш за някоя добра работа за нас, кажи ни...».
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
