Галерия

1

На практика в Турция се случи това, за което се опасявахме от години. Съществуваха поне два начина, по които да се извърши демократизирането на обществото. Единият беше, че това ще се случи с участието на хората и без процесът да се основава на икономическите показатели. Вторият беше демократизиране чрез силно икономическо развитие, основано на икономически показатели, които игнорират напълно една голяма част от обществото. Случи се второто. Турция е на път да се превърне в азиатско „чудо”, където фокусът се намира върху развитието и за прогрес се смята строенето на огромни търговски центрове и рекордно покачване на финансовата борса, но не се вземат предвид хармонията в обществото. А турското общество е загубило своята и последните събития са резултатът от този процес. Обществата губят своята хармония не само в условия на недоимък, но и в условия на благоденствие.

Същестува ли политическа алтернатива на управляващата партия в Турция?

Не мисля, че кюрдите биха могли да се сработят с Републиканската народна партия, която не им обръщаше никакво внимание в продължение на десетилетия.

В момента управляващата партия няма алтернатива, която може да сформира кабинет. За добро или лошо отговорът за алтернативата се намира в същата партия и това не е странно. Във вътрешността на партията съществуват хора, като например президентът Абдулах Гюл, който по-симпатичен дори на гласоподавателите на други партии, отколкото премиерът. С това искам да кажа, че могъществото на партията може да е загубило легитимността си в лицето на Ердоган, но в нея има други хора, които могат да я изведат напред по нов път.

Освен това съществува една огромна част от населението, която гласува за AKP и в момента мълчи. Когато дойде време за избори тези хора ще отидат пред урните и ще гласуват отново за AKP. Те не се интересуват от събитията, защото живеят добре и единственото, което ги интересуваше е да се превърнат в една консервативна средна класа. Сега те изпълниха тази своя мечта, чувстват се много добре и не се интересуват за нещата, които дискутираме. Не казвам, че са мнозинството, но със сигурност са една много голяма част от турското общество.

Доколко са основани твърденията, че турският премиер се опитва да съживи Османската империя? Виждате ли такива елементи в неговата политика?

Мисля, че това се случва много повече на словесно ниво, отколкото на практика. Съществува като показност и естетика и опитите му да направи така, че турците да се почувстват горди, но това не е по-различно от подобни действия на лидерите на други държави.

Доказателство за това е голямото фиаско със Сирия. Дори и по-рано да е имал аспирации за нещо такова, те са прекъснати след неуспеха със Сирия, праха от който все още не се е уталожил, въпреки усилията на кабинета.

Ако искаше да се направи на султан Ердоган трябваше да нападне Сирия още преди година, да я завладее и да докаже, че това е бил неговият план. Не мисля, че е целял нещо такова и не би могъл. Всичко това остава на естетическо ниво и на величаенето на едно славно минало. И това за него е добре, защото по този начин подкопава реториката на Републиканската народна партия за Ататюрк и демокрацията.