Галерия

1

Гърция се оказва все по-неспособна да приложи на практика мерките, в замяна на които Европейският съюз и Международният валутен фонд й предложиха щедра финансова помощ. Страните от еврозоната все повече губят търпение, а две самостоятелни проучвания на агенциите Ройтерс и Блумбърг показват, че над 98 на сто от анкетираните икономисти очакват фалит на страната в рамките на следващите 12 месеци. GRReporter редовно публикува интервюта с различни гръцки и чуждестранни икономисти, които анализират гръцката дългова криза. Днес даваме думата на професора по международни финанси в Университета в Женева Харалд Хау, който бе любезен да отговори на въпросите на Мария Спасова.

Как бихте коментирали европейската политика към Гърция? Тя се оказа разочароващо неефективна. Защо? 
 

В такива кризисни ситуации е задължително да се ограничава всякакво външно влияние. Политиците на Европа не трябва да надценяват своите възможности да повлияят на вътрешната политика на Гърция. Реформите трябва да дойдат отвътре. Също така, много европейски политици отказваха да приемат (и някои все още отказват) сериозността на дълговата криза. 
 

Има някои сътресения вътре в Европейската централна банка, които ескалираха в резултат на оставката на нейния главен икономист Юрген  Старк по-рано тази седмица. Какво е вашето обяснение за това и какво трябва да бъде поведението на банката в кризата с дълга?

Германия се мислеше, че Европейската централна банка ще да бъде само продължение на Бундесбанк в европейски мащаб. И това обещание е залегнало в Договора от Маастрихт, например чрез отпадането на прякото изкупуване на суверенен дълг от нейна страна. Но точно както с границите на суверенния дълг, подобни правни задължения не издържат на политически опортюнизъм. Германците вече разбраха, че са бити по гласове от членове на борда от Южна Европа с очевидно много по-малко политическа независимост, настояващи за решение в пряко противоречие с основополагащия принцип на общата валута. Това създаде голямо разочарование и чувство за предателство в Германия. А това подкопава легитимността на Европейската централна банка. Най-добре би било да се променят правата на глас и поне да бъдат коригирани спрямо БВП на страната. Също така, човек би могъл да сметне, че членовете на борда се ползват с право на глас само ако тяхната родина не е в нарушение на критериите от Маастрихт. 
 

Как биха могли САЩ да помагат на Европейската дългова криза? Какъв е ефектът от присъствието на американския финансов министър Тимъти Гайтнър по време на срещата на финансовите министри на Eurogroup?

Влиянието на САЩ е малко вероятно да бъде полезно в кризата. Взаимните и пенсионните фондове в САЩ е вероятно да бъдат засегнати от фалит на една европейска държава, а оттам САЩ може да преценят, че не е в техен интерес да подпомагат един фалит и вероятното преструктуриране на дълга в ущърб на финансовите инвеститори. 
 

Много политици, икономисти и банкери виждат решенитео на кризата в еврооблигациите. Бихте ли се съгласили с тях и защо?  

Еврооблигации са еквивалентни на игра на руска рулетка: удвоявате залога и или печелите, или историята приключва с куршум в главата ви. Това е точно обратното на отговорната политика. Мога да разбера, че някои представители на финансовите пазари приемат това като най-добрата стратегия за извличане на някои допълнителни дивиденти от данъкоплатеца. Но ако тези хора си „хванат пътя” ще се окаже, че копаем гроб за еврото, защото не можем да изградим достатъчно бързо ефективна правна рамка, която да ограничава финансова безотговорност. Суверенният фалит е последната спирка, която трябва да остане национална. 
 

Казахте, че решението на кризата е рекапитализация на европейските банки. Бихте ли обяснили защо е необходимо и как тя може да бъде направена?