Галерия

1

Ø  След като Гърция не може да даде нито стотинка на външните си кредитори, вътре в страната идва момент заплати и пенсии да се изравнят с производителността на страната. Орязват се всички добавки и възнагражденията в държавни и частния сектор се изравняват. Заплатите се сриват с поне 40 на сто, а гръцките медии отбелязват, че заплатите на ново постъпващите на трудовия пазар ще се изравнят до нивата в останалите балкански страни, визирайки очевидно България или около 300 евро на месец.

Ø  Ликвидността на банките ще е сериозно застрашена, защото гръцките държавни облигации ще претърпят драматично обезценяване. Депозитите ще бъдат масово изтеглени, а оцеляването на финансовите институции зависи пряко от тяхната изобретателност и гъвкавост.

Ø  В резултат на окончателния финансов банковата ликвидност е на изчезване, а много голям брой от кредитите не могат да бъдат обслужвани. Банките „увисват” не само от окастрянето на стойността на гръцките държавни книжа, но и от проблемите гражданите и предприятията да покриват  задълженията си към тях.

Ø  Банковата система ще се намери пред разпад, ако европейските институции не хвърлят някакъв тип спасителен пояс. Може да се наложи банките да бъдат национализирани, докато системата се укрепи, но най-важното е, че страната ще остане в зоната на еврото и депозитите няма да се обезценят.

Ø  Бизнесът ще пострада много. Очаква се за изключително кратък период от време да фалират десетки хиляди предприятия, а оцелелите дружества ще залагат на ниската цена на техните продукти, поради общото обезценяване на живота в страната. Задлъжнелите предприятия няма да имат възможност за маневри. Банките ще прибягват до конфискации и изземвания, ако длъжниците не могат да покрият задълженията си. Други компании, които не дължат на финансови институции, но имат нужда от финансиране, също ще са изправени пред задръстена улица, защото банките няма да могат да отдават заеми.

Ø  Социалната политика ще се снижи до минимум. Ще се наложи значително намаление на социалните обезщетения за по-голямата част от осигурените, а помощите за инвалидите и социално слабите вече няма да бъдат орязани до оздравяване на бюджета. Здравните каси няма да покриват изследвания и други услуги, а лекарствата също няма да бъдат покривани от социалните фондове.

Ø  Безизходицата във вътрешната икономическа среда на страната ще накара оцелелите предприятия да потърсят възможности за реализация навън, от което се очаква повишение на износа. Решаващи затова ще са и възможностите за подкрепа, които Европа ще даде на гръцката банкова система.

Ø  В цялата тази драма, безработицата ще отбележи рекордни размери, средното ниво на възнагражденията ще падне значително, а конкуренцията за едно работно място ще се вдигне значително.

Третият вариант за развитието на гръцката криза разглежда най-опасния, но все пак вероятен сценарии, който Гърция не само ще фалира, но ще излезе от зоната на еврото. Епохата на новата драхма плаши както предприемачите, така и обикновените граждани.

Ø  Спиранията на плащанията ще има пряко въздействие върху изплащането на пенсии и заплати в публичната администрация, като се очаква голям брой от държавните дружества и организации да замразят за известно време плащанията си към служители, доставчици и кредитори. Липсата на ликвидност ще доведе до замразяване също така на потреблението на основни стоки и продукти и общо липса на възможност за плащанията на заплати.

Ø  Финансовият сектор в Гърция ще понесе най-тежко удара от излизане от еврозоната и ще последват поредица от фалити. Гражданите ще се опитат масово да изнесат депозитите, което ще доведе до окончателния срив на банковата система. Връщането на драхмата ще намали и значително стойността на депозитите в банките, поради обезценяването на парите, което се очаква да последва.

Ø  Банките и тяхното функциониране, познато до момента ще остане само далечен спомен. Дълго след стабилизирането от фалитния шок, банките ще започнат да дават кредити при много тежки условия, подобни на тези познати преди 30-40 години. За предприятията ще се дават малки кредити само при условия с много нисък риск, а корпорациите ще трябва да са подплатени със сериозен собствен капитал. При ипотечното кредитиране, банките няма да предоставят повече от 20%-30% от общата стойност на имота, а останалите средства трябва да са от лични спестявания на гражданите.

Ø  Съчетанието от държавен фалит и изход от еврозоната безспорно ще се окаже катастрофален за гръцката банкова система. Единственият изход за банките е да бъдат национализирани, реформирани и укрепени с помощта допълнителни средства от алтернативни източници на финансиране. Дори и да се въведат крайни действия, като ограничение в преместването на капитали, което трябва да предотврати масовото изтегляне на депозитите, няма да помогне за самостоятелното решаване на проблема. Най-вероятно държавата ще ги подслони под крилото си, а за който няма място ще фалира моментално.