Галерия

1

Разбира се, предложенията на икономистите пораждат куп въпроси. А те остават без отговор, тъй като специалистите от CAE не навлизат в технически подробности по отношение на външната търговия в „двойната“ еврозона, валутните отношения, възможността за девалвация на националните валути спрямо еврото на юга, и на еврото на юга спрямо еврото на севера... И те самите признават, че съществуват много и с изключително значение въпроси, които трябва да намерят своите отговори и много положения да бъдат регулирани.

«Новата двойна валутна система няма да реши всичките ни проблеми като с магическа пръчица», посочват специалистите. Освен това, «за да може да функционира и да има ефект тя предполага осъществяването на мащабни инвестиции в цялата еврозона – предпоставка, необходима за икономическата конвергенция на държавите-членки».

4. Напускане на еврозоната

Близо 30-та изследователи от CAE напомнят, че Договорът от Маастрихт не предвижда излизането на някоя държава от еврозоната. Но дори и в случай, че някоя държава, като Гърция, реши да напусне еврозоната, онези, които ще претърпят най-големите щети ще бъдат икономически и финасово стабилните държави. С предлаганото решение страните, които ще въведат еврото на севера, ще имат възможност да го ревалвират, за да намалят още повече цената на вноса си.

Тези страни може да бъдат освен Германия, Австрия, Люксембург, Холандия, Финландия и Естония, както отбелязва Весперини. Останалите може да въведат еврото на юга. Разбира се, разцеплението на френско-германската двойка ще предизвика сложни проблеми и объркване в международен план. Специалистите от CAE обаче смятат, че цената би била по-малка от разпространението на кризата във всички по-уязвими икономики, и от доброволното напускане на еврозоната, което вероятно ще последва в този случай.

В заключение Весперини отбелязва, че «носталгията на германското общество по германската марка и отказа му да подкрепи затруднените държави» благоприятстват решението на CAE. Излизането на Германия от еврозоната на юга ще позволи ревалвацията на валутата й и натрупването на търговски излишъци с партньорите й в еврозоната. Но същевременно предполага, че «Берлин трябва да се съгласи с прилагането от страна на Европейската Централна Банка на една парична политика, която е диаметрално противоположна с принципите на Bundesbank».