Галерия

1

От своя страна често на демонстрации и прояви на „Златна зора” речи са изнасяли неонацисти от различни страни, като например Удо Фойгт, бивш секретар на неонацистката партия на Германия NPD, представители на италианската Forza Nuova, както и на „Испанската Фаланга”. Разбира се, напоследък Михалолякос не престава да опровергава обвиненията, че има връзки с италиански неонацисти.

През лятото на 2005 „Златна зора” се опитва да организира европейски къмпинг на неонацистите в Стилида, област Фтиотида, но на протест се вдигат не само жители в района, но и останалите партии. След шума, който се вдига, начинанието се проваля.

Във всеки случай, на къзпинзите, организирани от „Златна зора” са канели и съмишленици от чужбина: «Идваха от Южна Африка, Германия, Италия, членове на нацистки, крайно десни, расистки организации. В началото гледахме на германците с уважение. Колкото повече ги опознавах обаче, толкова повече се отвращавах от тях. Събуждаха се на обяд, изпиваха на екс една бутилка узо, слушаха твърда музика, и както бяха пияни пускаха по някоя расистка псувня», разказва в интервю Кусумврис.

„Златна зора” е създадена като списание през 1980 и излиза до януари 1984. Тогава спира неговото издаване, заради проблеми на Михалолякос с полицията. Той затваря редакцията и заминава за Южна Африка. Никой не знае какво е правил там. Когато се връща обаче, той се озовава на поста лидер на Младежката ЕПЕН (Националистическа младежка организация), по лична заповед на излежаващия присъда диктатор Георгиос Пападопулос. Година по-късно Михалолякос напуска Младежката организация, като обвинява привържениците на Хунтата, и основава отново „Златна зора”. Организацията постепенно се превръща в партия, а основният й лозунг през последните години е «Вън чужденците от Гърция». С този лозунг партията привлича доста последователи, като прикрива грижливо тъмното си лице. Членовете на „Златна зора” заявяват, че се стремят към „расова чистота”, но двама кандидати на партията са женени (или са били женени) за имигрантки.

Вождът иска за бъдат избрани негови хора. Не е случаен фактът, че в листите с кандидати фигурира неговата съпруга Елени Заруля, неговият роднина Илиас Касидиарис, и приятелят на дъщеря му Урания Артемис Матеопулос.

След всичко, което се е случило (и което вероятно се очаква да се случи в бъдеще) бившият „гавазин” на „Златна зора” Христос Кусумврис пише на страница 103 от книгата си: «Ε, имам куража да призная, че и аз бях паднал в капана на „фанатичния” последовател на едно смешно фюрерче, едно същество, което, ако обществото имаше поне малко достойнство, щеше да затвори в клетка и да го разнася по махалите, за да се забавляват тъжните заемополучатели...».