Галерия

1

Аз мисля, че символично това ще бъде много важно, тъй като наистина досега не е имало жена на този пост. Даже е малко странно и парадоксално, защото в други международни организации има жени. Точно тази организация, която е духовната, която се занимава със сферата, която се счита, че жените са най-много въвлечени като образование, култура, комуникации, досега не е имала генерален директор. И това според мен ще бъде много хубаво. Мисля, че ЮНЕСКО трябва много по-активно да се включи в тази световна, бих казала, кампания за по-добро място на жените. Не защото това е добро пожелание, а защото в момента човечеството има нужда от активното участие на другата половина с приноса в духовната сфера, в науката, в икономиката. Човечеството има полза от това, трябва да използва целия този талант, за да може да постигне по-голям просперитет, по-добър начин на живот на различните общества. Това, което виждам в момента в света, тъй като аз по една или друга причина като дипломат от системата на Външно министерство, съм участвала в три от световните конференции на ООН по проблемите на жените - в Копенхаген през 1980 г., в Найроби през 1985 и 1995 г. в Пекин. Имам чувството, че този ентусиазъм, който беше завладял света с Декадата на ООН за развитие на жените, като че ли е поспаднал. Особено в периоди на кризи жените са от тази част на обществото, която в най-голяма степен е засегната. Дали от безработицата при съкращения, дали защото това са обикновено семейства, в които жени сами отглеждат децата си, ако има някъде бедност, но дори и в развитите страни, дали защото те са подложени на някаква дискриминация, дали защото по време на конфликти виждаме, че жените са най-пострадалата част от насилие, от пренебрегване, от вълни от емиграция. Жените имат нужда от много по-активно отношение към тях, от нещо по-различно от това, което е било досега. Струва ми се, че ЮНЕСКО трябва да заеме своята лидерска роля. Например, един от начините е – аз помня, че по време на Декадата на жените имаше задължение правителствата да приемат определени политики, да създават координационни структури - административни, които да следят за това, че за прилагането на всяка една политика да се обръща внимание на това какво ще бъде въздействието върху жените. Това нещо вече не съществува и го няма. Мисля, че ЮНЕСКО може да направи много и аз лично съм с много твърдото намерение, ако бъда избрана на този пост да обърна особено внимание на ролята и мястото на жените в обществата.

Какви срещи имахте в Гърция до момента и очаквате ли подкрепа от гръцката държава?

Аз проведох много интересни срещи в Гърция. Дойдох тук, за да изразя своето уважение към Гърция. Както заявих на всичките ми срещи ЮНЕСКО има нужда от Гърция, както и Гърция предполагам има нужда от ЮНЕСКО . Това е една страна с особено място в световната и европейската култура, израз на което е и фактът, че в момента председател на 34-тата Генерална конференция на ЮНЕСКО е г-н Джордж Анастасопулос – посланик, постоянен представител на Гърция в ЮНЕСКО , бивш министър, бивш заместник председател на Европейския парламент, една много уважавана личност. Това показва, че Гърция има своя авторитет в организацията. Аз дойдох тук да заявя своето уважение на Гърция като един от най-близките партньори на България. Не просто съсед, а най-близкият партньор в Европейския съюз, в това световно културно пространство. Споделих с гръцките партньори и приятели, с които се срещнах - с г-н Валинакис, който е заместник министър на Външните работи, с г-жа Дзидзикостас, която е председател на Националната Комисия за ЮНЕСКО, с г-жа Бурдара, която е представител на ЮНЕСКО в Изпълнителния съвет и току-що се срещнах с г-н Анасопулос, който е директор на Дирекцията за международни организцаии на Външното министерство. Споделих с тях как виждам кампанията. За мен процедурата по избор е един процес – това не е едностранен акт. Това е един процес, в който се провеждат много разговори, дискусии за ролята, за мястото на ЮНЕСКО, за необходимостта от реформи, как да се развива по-нататък, да чуя какво мисли гръцката страна също за мен е много важно, какво мисли Гърция по тези въпроси. Разбира се, да поискам тяхната подкрепа.

Мисля, че е още рано да се говори за подкрепа на отделни държави, тъй като има още много време до изборите и не това е конкретната ми цел тук – да искам и да настоявам. Аз представих някои от своите виждания, изразих надежда, че с Гърция за в бъдеще ще имаме още по-тясно сътрудничество в областта на ЮНЕСКО, независимо от това какво ще се случи по изборите, макар че аз трябва да кажа, че съм много оптимистично настроена за изхода и за възможностите за това да бъда избрана за Главен директор на ЮНЕСКО. Във всеки случай, приемам това решение на българското правителство с много голяма отговорност, бих казала едно национално чувство за отговорност, защото знам, че кампанията и кандидатурата е много видима в България. Аз получавам много писма, много обаждания, много хора желаят успех и питат какво могат да направят, по какъв начин да подпомогнат – това са кметове, областни управители, неправителствени организации, да не говоря за многото български писатели, художници, интелектуалци и разбирам колко голяма е отговорността. Смятам, че имам реален шанс – аз съм много позитивно, оптимистично настроена и с такива мисли дойдох в Гърция.

Гърция също има определени очаквания от ЮНЕСКО и те са свързани с кампанията за връщането на мраморите от Партенона. Какво е вашето мнение и какви ангажименти бихте поели по отношение на нея?