Галерия

2

1

Професор Гикас Хардувелис получава бакалавърската и магистърската си степен в Харвардския университет в САЩ, а докторатът си защитава в друг голям американски университет - калифорнийския Бърклей. От 2000 до 2004 година е директор на икономическия офис на бившия гръцки премиер Костас Симитис. “Оптимист съм за влизането на България в еврозоната”, казва Гикас Хардувелис в интервю за Мария Спасова.

    - Преди десетина дни агенция Блумбърг публикува прогнозите на две инвестиционни банки - Ситигруп и Морган Стенли, че най-тежките последици от гръцката икономическа криза ще са за България и Румъния, където гръцките банки държат около 30 на сто от местния пазар. Двете инвестиционни банки прогнозират, че гръцките банки ще намалят още повече даването на кредити в тези две страни. Вие съгласен ли сте с тези прогнози?

    - В Гърция боледува държавният сектор, а не частният. Точно обратното. Именно защото държавният сектор не е ефективен, частният е още по- гъвкъв и резултатен. Международната икономическа криза завари европейските банки в много нестабилно състояние, докато гръцките бяха много печеливши и с много капитали. Т.е. кризата показа предимствата на гръцките банки. Сега тъй като кризата удари Гърция, всички започнаха да се страхуват за гръцките банки. Но те са много силни, нямат проблем, много от тях смятат да инвестират още повече в чужбина.

    - Eurobank  е в България повече от 10 години. Какъв е опитът ви?

    - В България имаме една дъщерна банка, която е независима и се подчинява на законите и разпоредбите на българското правителство. Не е пряко свързана с нашата групировка. Нашата групировка започва от Швейцария (EFG, European Financial Group - б.а.), а банката ни тук, в Гърция е част от нея. Банката прави внимателни движения, иска да кредитира, но не иска да кредитира спекуланти или да инвестира в недвижими имоти. Това е нормално, всички го правят. Ние сме една здрава банка в България, развиваме се много добре, вярваме в бъдещето на страната, вярваме, че страната ще успее да влезе в еврозоната, така както успя да влезе в Европейския съюз. Има консенсус в цялото българско общество, независимо дали говориш с правителството или със централната банка или със частни бизнесмени, всички са наясно за икономическата политика на страната, чиято цел е влизането в еврозоната. Който и да е на власт - дали десноцентристите или лявоцентристите. Това се случва и в други страни като Сърбия и Румъния, например. Европейският съюз и еврозоната са една котва, за политиката в тези страни. Икономическата политика трябва да властва и да ръководи политикантската политика и това е много положително. Оптимист съм.

    - Какви според вас са шансовете на България да влезе в еврозоната?

    - Това е политическо решение. България трябва да си свърши работата и то в трудната международна обстановка... Защото в една трудна международна обстановка всеки може да намери по един аргумент, за да ви каже: “Почакайте още малко”. Вашият премиер трябва да води много активна външна политика, да говори със всяко едно правителство в Европа като излага спецификите на българската реалност. Всички хора, които имат някаква власт в България и централната банка имат ясна представа за икономическата политика, която страната трябва да следва и съм оптимист за крайния резултат.

    - Каква е прогнозата ви за развитието на Еврозоната през 2010?
    
    - Със сигурност през 2010 еврозоната няма да има голям икономически ръст. Ще има положителен ръст, ще излезе от рецесията, в която навлезе през 2009, но ръстът ще е около 1 на сто, най-много 1,5 на сто. В Америка ръстът ще е много по-бърз. В еврозоната не толкова. Фактът, че еврото губи стойността си спрямо долара помага,  т.е. кризата има и едно добро последствие, така европейският експорт може да се подобри. Помага ни и на нас, помага и на България, на всички страни. Обикновено темповете на растеж в еврозоната не са много големи. Те са от порядъка на 2, 2,5, 3 на сто, не са както в Америка или в Азия. Виждам по-силно възстановяване през 2011.

    - Ако сега погледнем по-общо на гръцката икономика как преценявате усилията на правителството да сложи ред в данъчната система, да реформира общественото осигуряване и да спре разхищенията в държавния сектор?

    - Гръцките политици действат, когато ножът опре в гърлото им. И в момента ножът наистина е в гърлото им благодарение на Европейския съюз и еврозоната. Сега за една година ще трябва да направят това, което отлагаха да правят един голям период от време. Необходимо е да се съсредоточат и да оправят държавния сектор. Той трябва да заработи така, както едно предприятие. Както в едно предприятие управляваш човешките ресурси, така става и в държавния сектор.  Досега никой не го правеше. Мислеха, че държавният сектор съществува, за да получава всеки нещо от него. Не разсъждаваха, че държавният сектор са хората, гражданите. Сега вече това се разбра и сме свидетели на един ясен опит. Първо, да се реформира централното правителство, така че министерството на финансите да контролира финансите на останалите министерства. Много скоро статистическата служба ще стане независима. Към парламента ще се създаде служба за управление на бюджета, за да могат всички, и опозицията да виждат приходите и разходите всеки месец. Нищо вече няма да е тайно. Ще имаме тригодишни бюджети, една единна агенция по приходите. Постепенно ще се сложи ред в централното управление и лека полека ще се въведе и в местните органи на властта, както и в различните организации - болници, университети. С други думи трябва да се съсредоточим върху управлението на обществения сектор, което беше занемарено през тези години. Оптимист съм, защото сабята на пазарите, сабята на Европейския съюз ни принуждават да го правим.

    - Гръцкото правителство съвсем открито казва, че част от проблемите на гръцката икономика са създадени от международните агенции за кредитен рейтинг.

    -Големите агенции за кредитен рейтинг, които имат признат авторитет са три -Муудис, Стандард енд Пуърс и Фич. По време на кризата тези агенции бяха обвинени в цял свят, защото бяха дали много хубави оценки на токсичните банкови продукти, за които се доказа, че бяха проблемни. Разбира се, 70 на сто от печалбата им в периода 2002-2007 година беше точно от този вид продукти. Не беше от емитирането на облигации на държави или фирми. През 2008 година те пострадаха много. Като резултат станаха много предпазливи в оценките си за всичко, за да не пострадат пак. Според мен Стандард енд Пуърс и Фич се държаха спрямо Гърция малко по-строго, отколкото трябваше. Но не агенциите за кредитен рейтинг са проблема на гръцката икономика. Те просто сигнализираха за един проблем, който ние икономистите го знаехме отдавна. Аз самият предупреждавах за този проблем много години. Оценките им са част от натиска върху Гърция да извърши необходимите реформи сега. Те не са агенции, които спекулират. Просто искат да запазят името си, което пострада много по време на финансовата криза и сега са малко по-консервативни.

    - Оживление прдизвика и новината, че гръцкото правителство е прибегнало до услугите на инвестиционната банка Голдмън Сакс, за да прикрие част от дълга си.  Как бихте коментирали този факт?

Що се отнася до инвестиционните банки. В цял свят работата на инвестиционните банки е да дават съвети на компании и на правителства как да емитират облигации, как да продават акции на борсата. През миналите 10 години, веднага след 2000-та те имаха контакти с много европейски правителства, за да им показват начини как балансите им да изглеждат малко по-добри от тези, които са в действителност. Така имаха контакт и с гръцкото правителство, за да направят така наречените securitizations (купуването на лоши дългове, пакетирането им с оф-шорни компании и препродаването им на траншове с много високи рейтинги - б.а.), които и са били направени. Станало е с благословията на Европейския съюз и не е било нещо нелегално. Освен Гърция, го е правила и Италия, и други страни. През 2005 година тази практика спира. Защо изведнъж тази тема се раздуха толкова много? Темата се раздуха, защото е политически проблем в САЩ. Да ви припимня, че международната криза започна от финансовия сектор. Предизвикаха я организации, които бяха раздали много кредити, бяха раздали краткосрочни кредити и бяха закупили тези токсични облигации. Най-вече инвестиционните банки и най-вече Голдмън Сакс. В края на 2008 година американското правителство даде 700 милиарда долара, за да спаси тези банки-колоси. И ги спаси, планът заработи. Но тези банки имат голямо политическо влияние, Те финансират кампаниите на сенаторите и на конгресмените. Притиснаха правителството да излязат от чадъра на т.нар. TARP (Troubled Asset Relief Program - б.а.) и успяха. За мене това беше най-големият скандал в САЩ през 2009 година. Сега през 2010 година идват надзорниците, идва правителството и им казват: “Това, което правите е грешка. Ние с парите на американския данъкоплатец ви спасихме, а сега вие искате да излезете от системата и с парите, които ви дадохме да давате високи бонуси и т.н.”. Това, което светът видя е една статия в “Ню Йорк Таймс”, които искаха да ударят най-вече Голдмън Сакс, защото Голдмън Сакс бяха първите, които искаха да излязат от ТАRP, натискаха много и излязоха и след това излязоха и останалите 19 банки. Вестникът използва Гърция, за да напише една статия и да удари Голдмън Сакс. Не е само Голдмън Сакс. Всички инвестиционни банки правеха същото. Причината, основно в Америка, но и в западна Европа да се стигне до кризата беше, че докато на хартия тези институции имаха много капитали, в действителност ги нямаха. И знаете ли защо? Защото бяха намерили начин да се измъкнат от същността на закона за наличието на капитали. Юридически книжата има бяха наред, те спазваха буквата на закона, но не спазваха духа на закона. Това не се случи нито в Гърция, нито в Сърбия, нито в България, никъде в нашия регион. Банковият сектор е много активен, той работи съгласно и буквата, и духа на закона. Имаме капитали. Това, което виждате в момента да атакуват Голдмън Сакс и други инвестиционни банки има общо с миналото, защото те предизвикаха международната криза. Тя започна от финансовия сектор, най-вече в Америка и западна Европа, доведе до спада на икономиките и го внесохме в нашия регион, защото не можехме да продаваме продуктите си.

    - Да останем още малко на международните пазари. Какво би могла да направи Гърция, за да си възвърне доверието на пазарите и инвеститорите?

Това, което Гърция трябва да направи е да си свърши работата както трябва. Обявиха се някакви мерки, обяви се една тригодишна програма, която ще намали дефицита, ще доведе до някакъв ръст. Тази програма се нуждае от прокрепа, може да се мисли за още по-голямо ограничаване на разходите и още по-голямо увеличаване на данъците. Трябва да излезе навън и да обяви тази програма, която трябва да бъде завършена, нито един европеец да няма съмнения за нея. Така ще се убедат и пазарите. Пазарите знаем, че са чувствителни, те реагират преувеличено. Медиите и то най-вече англоезичните медии са особено чувствителни по темата за еврозоната и също реакциите им са прекалени. Това е една реалност, която гръцкото правителство трябва да осъзнае. Когато имаш срещу себе си пазари, които реагират преувеличено, ти трябва да направиш нещо повече отколкото в нормални условия, за да ги убедиш. Трябва да излезе с цялостен план. Да каже: това е той, европейските ни партньори трябва да се съгласят с него и тогава и пазарите ще се успокоят, спред-показателят ще падне.

    - В момента в еврозоната има голяма дискусия дали да има финансова подкрепа за Гърция. Какво е вашето мнение?

    - Както знаете на Европейския съвет надделя твърдото мнение, а не по-мекото. Т.е. да оставят Гърция сама да реши проблема си, защото така се дава урок и на останалите. Защото за еврозоната не е опасността Гърция. Опасността е една по-голяма страна - дали тя се казва Испания, дали Италия или която и да е друга да бъде оставена да има огромни дефицити и така да повлече и останалите. Но твърдото ядро надделя. Мнението на Европейската централна банка също беше твърдо, тъй като тя иска да си осигури независимостта. Не иска да се обвързва, че ако някъде се създаде проблем, тя трябва да осигури ликвидност. Разбира се, тази година Европейската централна банка няма проблеми. Можеше да осигури ликвидност, защото и инфлацията е ниска и така щеше да стабилизира единната европейска валута. Гърците от тяхна страна също не казаха елате и ни спасете. Ако го бяха казали, щеше да звучи все едно си признават, че не са сериозни намеренията им да намалят дефицита си. Те трябваше да кажат: “Ние ще си свършим работата”. Тогава излезе Европейският съюз и каза: “Е, добре, ако се случи нещо, ще се намесим и ще ви спасим”. Това, което стана на Европейския съвет е точката на равновесие на стремежите на всички играчи. И това не е лошо в смисъл, че Европа изпрати посланието, че би могла да помогне и някакъв механизъм ще се създаде, така че в случай на криза да се направи нещо, но това няма да стане сега. Пазарите нямат търпение. Те трябва да видят веднага ЕС да извади някакви капитали. Европейците обаче не бързат да реагират. Постигането на консенсус отнема време. Ако попитате бюрократите в Брюксел това, което се случи на Европейския съвет за тях е революция. Фактът, че се достигна споразумение за “no bailout” за тях е революция. Еврозоната имаше късмет, че кризата удари една малка страна, а не голяма и сега трябва да започне да мисли творчески как да създаде един финансов механизъм, паралелен на общата монетарна политика, така че валутният съюз да е продължителен. Да не е това, за което мнозина се надяват - да има временен характер. Защото много икономисти гледат историята на икономиката и казват, че никога един валутен съюз не е работил без да има и политически съюз. Тук в момента ние имаме един валутен съюз без непременно да имаме и политически съюз, само като слагаме много строги критерии за членство. Е тези критерии трябва да се измислят малко по-добре.

    - Защо така изведнъж Гърция се оказа във водовъртежа на толкова сериозна икономическа криза?

    - От началото на декември всички започнаха да се занимават с гръцката икономика. Тогава трите агенции за кредитни рейтинги намалиха кредитните рейтинги на Гърция. Много вестници, най-вече в чужбина когато видяха, че Гърция има голям дефицит и огромен държавен дълг, защото в частния сектор дълг няма, решиха, че Гърция е най-слабото звено в Европейския съюз и ще завлече след себе си цялата еврозона. Надигнаха глава старите критици на еврозоната, тези, които никога не вярваха, че тя ще се създаде и че много скоро ще започне да се разпада и видяха в гръцката криза началото на края на еврозоната. Видяха в Гърция пропукването на огледалото, което ще го срине цялото, а не счупването на една кост, която скоро ще заздравее. Така Гърция влезе в радара на пазарите, а когато влезеш в радара на пазарите, трудно излизаш. Трябва да вземеш бързи решения и да изпревариш пазарите, а не да ги следваш. Е, на политиците ни им отне малко време, за да разберат това. Сега вече го разбраха, разбраха как работят пазарите и много скоро ще им повлияят. Т.е. ще представят един пакет от мерки, който ще ги убеди, че Гърция ще намали дефицитите си.

    - Всеки ден сме свидетели на стачни действия в Гърция. Вярвате ли, че гръцкото общество е достатъчно зряло, за да подкрепи болезнениет реформи?

    - Благоприятен е фактът, че след обявените от премиера по-строги мерки двама от всеки трима гърци заявяват: “Съгласни сме, продължавай”. Двама от всеки трима означава, че това не са само гласоподавателите, които са гласували за ПАСОк на миналите избори, а са много повече. Съществува съгласие в гръцкото общество, че е необходима промяна. Всички са разбрали, че трябва да се реформира пенсионната система, че трябва да се плащат данъци, че държавният сектор трябва да е ефективен и казват: ”Продължавайте!” Правителството може да продължи, защото има огромно мнозинство в парламента и беше избрано с повече от 10 на сто разлика от опозицията. Това е голям шанс, който рядко се случва. Случи се през 2004, но не беше оползотворен от десноцентристкото правителство. Сега новото правителство може да направи промяна. Можете да сравните това, което стана миналата година, когато фермерите излязоха по улиците с тракторите и какво се случи тази година. Миналата година предишното правителство нямаше голямо мнозинство в парламента и министър-председателят нямаше възможност да води политиката, която иска. Миналата година той отиде и даде 500 милиарда евро на фермерите като знаеше, че няма пари. Похарчи повече, отколкото трбваше. Тази година правителството каза, че няма да даде нито стотинка. И стачката свърши. Това е един урок за всички, които мислят, че с една стачка правителството ще отстъпи и ще им даде пари. Народът не иска повече. Хората ги разбраха! И правителството по необходимост ще направи това, което иска мнозинството. Политически силно е, ще успее. Сега е големият шанс, защото всички искат промяна - искат я хората, искат я европейците, искат я агенциите за кредитен рейтинг, искат я пазарите и можем да я направим. Това е изгодният случай за едно ново начало за Гърция, за да може тя да има темп на развитие от порядъка на 4-5 на сто, който поддържаше в продължение на 15 години и който може отново да има след две-теи години.