Главният икономист на Eurobank EFG: Банката ни в България е здрава

09 Март 2010 / 11:03:53 Мария Спасова

4558 прочитания

Професор Гикас Хардувелис получава бакалавърската и магистърската си степен в Харвардския университет в САЩ, а докторатът си защитава в друг голям американски университет - калифорнийския Бърклей. От 2000 до 2004 година е директор на икономическия офис на бившия гръцки премиер Костас Симитис. “Оптимист съм за влизането на България в еврозоната”, казва Гикас Хардувелис в интервю за Мария Спасова.

- Преди десетина дни агенция Блумбърг публикува прогнозите на две инвестиционни банки - Ситигруп и Морган Стенли, че най-тежките последици от гръцката икономическа криза ще са за България и Румъния, където гръцките банки държат около 30 на сто от местния пазар. Двете инвестиционни банки прогнозират, че гръцките банки ще намалят още повече даването на кредити в тези две страни. Вие съгласен ли сте с тези прогнози?

- В Гърция боледува държавният сектор, а не частният. Точно обратното. Именно защото държавният сектор не е ефективен, частният е още по- гъвкъв и резултатен. Международната икономическа криза завари европейските банки в много нестабилно състояние, докато гръцките бяха много печеливши и с много капитали. Т.е. кризата показа предимствата на гръцките банки. Сега тъй като кризата удари Гърция, всички започнаха да се страхуват за гръцките банки. Но те са много силни, нямат проблем, много от тях смятат да инвестират още повече в чужбина.

- Eurobank е в България повече от 10 години. Какъв е опитът ви?

- В България имаме една дъщерна банка, която е независима и се подчинява на законите и разпоредбите на българското правителство. Не е пряко свързана с нашата групировка. Нашата групировка започва от Швейцария (EFG, European Financial Group - б.а.), а банката ни тук, в Гърция е част от нея. Банката прави внимателни движения, иска да кредитира, но не иска да кредитира спекуланти или да инвестира в недвижими имоти. Това е нормално, всички го правят. Ние сме една здрава банка в България, развиваме се много добре, вярваме в бъдещето на страната, вярваме, че страната ще успее да влезе в еврозоната, така както успя да влезе в Европейския съюз. Има консенсус в цялото българско общество, независимо дали говориш с правителството или със централната банка или със частни бизнесмени, всички са наясно за икономическата политика на страната, чиято цел е влизането в еврозоната. Който и да е на власт - дали десноцентристите или лявоцентристите. Това се случва и в други страни като Сърбия и Румъния, например. Европейският съюз и еврозоната са една котва, за политиката в тези страни. Икономическата политика трябва да властва и да ръководи политикантската политика и това е много положително. Оптимист съм.

- Какви според вас са шансовете на България да влезе в еврозоната?

- Това е политическо решение. България трябва да си свърши работата и то в трудната международна обстановка... Защото в една трудна международна обстановка всеки може да намери по един аргумент, за да ви каже: “Почакайте още малко”. Вашият премиер трябва да води много активна външна политика, да говори със всяко едно правителство в Европа като излага спецификите на българската реалност. Всички хора, които имат някаква власт в България и централната банка имат ясна представа за икономическата политика, която страната трябва да следва и съм оптимист за крайния резултат.

   - Каква е прогнозата ви за развитието на Еврозоната през 2010?

   - Със сигурност през 2010 еврозоната няма да има голям икономически ръст. Ще има положителен ръст, ще излезе от рецесията, в която навлезе през 2009, но ръстът ще е около 1 на сто, най-много 1,5 на сто. В Америка ръстът ще е много по-бърз. В еврозоната не толкова. Фактът, че еврото губи стойността си спрямо долара помага, т.е. кризата има и едно добро последствие, така европейският експорт може да се подобри. Помага ни и на нас, помага и на България, на всички страни. Обикновено темповете на растеж в еврозоната не са много големи. Те са от порядъка на 2, 2,5, 3 на сто, не са както в Америка или в Азия. Виждам по-силно възстановяване през 2011.

- Ако сега погледнем по-общо на гръцката икономика как преценявате усилията на правителството да сложи ред в данъчната система, да реформира общественото осигуряване и да спре разхищенията в държавния сектор?