Галерия

1

Широкото участие на частните кредитори в орязването на гръцкия дълг (PSI) е крайно необходимо, коментира в свой доклад Инвестиционната банка Goldman Sachs. Според банката, в ключов въпрос се превръща фактът, че собствеността върху облигациите е разпръсната сред множество инвеститори, както и нуждата да бъде постигнато едновременно широко участие, така че цялата процедура  да има смисъл.

Като се позовава на данни на Банката на Гърция, Европейския банков орган и Европейската централна банка, Goldman Sachs смята, че от дълга в размер на 360 млрд. евро в края на 2011, около 210 млрд. евро се намират в ръцете на частни кредитори. От тези 210 млрд. евро, близо 85 млрд. евро са собственост на гръцки банки, взаимни фондове и други подобни, а 55 млрд. евро притежават банки в страни от еврозоната.

Ако предположим, че в PSI участват кредитори само от Гърция и еврозоната, тогава ще бъде преструктуриран дълг от порядъка на 140 млрд. евро. При това, както отбелязва докладът, за част от отписания в Гърция дълг гръцкото правителство ще трябва да прибегне до нов заем, за да рекапитализира местните банки. Така, от едно орязване в размер на 50%, действителната полза може би в крайна сметка няма да надвиши 30-35 млрд. евро (Goldman Sachs подчертава, че изчисленията й могат да претърпят съществена промяна, в зависимост от начина, по който бъдат възстановени загубите на местните банки).

Действителната финансова полза за жизнеспособността на гръцкия дълг идва от намаляването на дълга, притежаван в чужбина. Ако например в орязването на дълга участваха напълно Европейската централна банка и останалият частен сектор, освен гръцките банки и банките от еврозоната, тогава действителната полза за Гърция би могла да достигне и 100 млрд. евро.

Но дори и тези 100 млрд. евро може би няма да са достатъчни за стабилизирането на гръцкия дълг, посочва Goldman Sachs. Може би ще е необходимо допълнително намаляване на лихвите по заемите извън частния сектор. И разбира се, едно по-малко орязване на дълга, би ограничило още повече ефективността на процедурата по преструктуриране.

Структурата на PSI не насърчава широкото участие

Като се има предвид, че се планира намаляването с 50% на номиналната стойност на дълга, става ясно, че за частния сектор е трудно да участва с ентусиазъм. И то защото една малко по-ниска лихва и удължаване на срока за погасяване биха могли да повишат загубите му до 70%-75%.

Според данните в доклада на Goldman Sachs, структурата на PSI би могла да бъде различна като се постави по-голям акцент върху намалената лихва, вместо  намалената номинална стойност, което ще дава повече възможности за повишаване и съответно повече стимули за участие на частните кредитори. Изглежда обаче за момента нищо такова не присъства в плановете на политиците. И така, кредиторите ще участват само ако преценят, че неучастието ще им струва скъпо, или ако бъдат принудени да го направят, не доброволно.

PSI създава «прецеденти»  

Заплахата от един неконтролиран фалит, което ще означава минимални възможности за възстановяване на средносрочните облигации, но и изключителен натиск върху гръцката банкова система, биха могли да представляват достатъчно сериозни причини за участието на частните кредитори в програмата. В случай обаче, че въпреки заплахата от неконтролиран фалит участието е слабо и преструктурирането стане принудително, тогава начинът, по който са третирани кредиторите ще създаде прецедент, който ще повлияе върху премиите и микроструктурата на множество европейски пазари на облигации.

Някои от критичните въпроси са следните:

1. Как ще бъдат третирани облигациите, притежавани от Европейската централна банка? Ако бъдат изключени от задължителното преструктуриране, или бъдат поставени при по-благоприятни условия, това може да разпали спорове с частните кредитори.

2. Колко крайно ще бъде прилагането на гръцкото право, за да бъдат постигнати конкретни резултати? В различни публикации се говори за прилагане със задна дата на клаузите за колективно действие (collective action clauses - CACs), което ще позволи на голяма част от притежателите на облигации да направят задължителна обмяната и за други притежатели на гръцки дълг. Нещо подобно би създало още по-голяма раздробеност на пазара на облигации, между ценните книжа, емитирани от гръцката държава, тези, които са под юрисдикцията на Обединеното кралство и тези, които са емитирани при различни юридически рамки. А инвеститорите биха се обърнали към сигурността, която предлага всяка категория облигации.

3. Ще бъдат ли активирани застраховките срещу фалит CDS? Това в никакъв случай не е желан резултат. Въпреки това, усилията да се избегне напълно активирането им в случай на едно не толкова доброволно преструктуриране, биха унищожили същността на застраховането срещу риска от държавен фалит. А без надеждно застраховане, следващият най-добър избор за защита би бил намаляването на позиции на пазарите на облигации.