Галерия

1

Мария Спасова
    Преди около 3 седмици вкъщи се получи чрез куриер една голяма покана, 50 на 50 сантиметра, от луксозна хартия и в луксозен плик. Във времето, когато всичко светкавично тече по интернет изпращането на покана чрез куриер ми се струва някак си много старомодно, съвсем не екологично и доста скъпо. Разбира се, текстът на поканата обяснява всичко: "Президентът на MIG Андреас Вгенопулос има удоволствието да ви покани на официалното откриване на новата авиокомпания Олимпик Еър на 15 октомври в 20,00 часа в Техническата база на международното летище "Елефтериос Венизелос". Облекло - вечерно".
    Да ви призная честно, първата ми реакция беше да не отида. По принцип не ходя на корпоративни партита, защото са скучни, а и не симпатизирам особено на господин Вгенопулос. Намирам го много агресивен и абсолютна противоположност на понятието "джентълмен". След това обаче се разигра "онази" история с Дора Бакояни, размахаха се съдебни искове и любопитството ми се възбуди. Исках да видя кои са приятелите на президента на MIG, така че отидох.
    Андреас Вгенопулос е известен с грандоманията си, но това, което видях тази вечер надмина и най-смелите ми очаквания. Живея близо до магистралата за летището и от къщи до там стигнах за 10 минути. Придвижването от основната сграда на летището до Техническата база, където е партито ми отне 30 минути. Около мене три ленти с луксозни автомобили, шофирани от облечени в черни костюми мъже, а до тях на първата седалка луксозно издокарани жени. Движим се бавно, ако изобщо се движим.
    Полицията е напрегната, трябва да намери място къде да паркира всяка кола. Паркингите в радиус от няколко километра са резервирани изцяло за партито на Вгенопулос. Закъснявам и се изнервям. Моите колеги от Асоциацията на чуждестранните кореспонденти вече са вътре. Най-после и аз паркирам - пред магазин "Metropolitan". С голяма група вечерно облечени мъже и жени се натоварваме на един автобус, който трябва да ни откара до Техническата база. "Какво става тук? Този човек е поканил цяла Атина. Да не би да раздават безплатни самолети вътре?", питам по телефона колегата ми от Ал Ахрам, най-големият вестник на арабски език, а той ми отговаря: "Не цяла Атина, цяла Гърция е поканил".
    На входа на Техническата база нещата се успокояват. Гвардия служители на Олимпик Еър упътват гостите - според началната буква на фамилното име взимаш картонче с мястото ти вътре, след това минаваш през рентген - е, много хора на едно място, предпазливостта не е излишна. Влизам в огромното хале на Техническата база, което специално за вечерта е разделено на две части. В предверието са експонирани три самолети на Олимпик Еър, които да радват окото на гостите. Има обилна храна, алкохол, хора, които оживено говорят. Като преминах предверието, се отзовах в основната зала, в която са разположени между 10 и 15 хиляди луксозни столове, а таванът и трибуната са окъпани в синя светлина, очевидно символ на ясното атинско небе.
    Господин Вгенопулос знае как да ухажва журналистите и за нас са отделени най-предните места. Лично аз седя точно зад изпълнителния директор на международното летище "Елефтериос Венизелос" Янис Парасхис и съпругата му, много стилна и с аристократично излъчване двойка. Наблюдавам панаира на суетата около мене. Мъжете са като в униформи - черни костюми и вратовръзки, жените са по-разнообразно облечени. Някои с вкус, други не чак толкова. Атмосферата е приповдигната. Целият предприемачески елит на Гърция е тук.
    Изненадващо присъстват много министри от бившето правителство и нито един от настоящето. Тук е виновникът за приватизирането на Олимпик - бившият министър на транспорта, а след това и на развитието Костис Хадзидакис, друг бивш министър на транспорта Еврипидис Стилианидис, бившата министърка на заетостта Фани Петреля, бившият министър на икономиката Янис Папатанасиу. На първия ред достойно седи архиепископът на Атина и цяла Гърция Йеронимос. Сред светските величия забелязвам собственика на телевизия Антена Минос Кириаку със чувствително по-младата си съпруга Мери. Сред гостите се шматка и българският посланик Андрей Караславов, който както винаги трудно си намера мястото.
    Тържеството започва. От екрана на фона на обляното в слънце земно кълбо тържествено изгрява логото на MIG. Нещо като лъва на MGM от най-златните времена на Холивуд. Сцената се изпълва с акробати от Cirque du Soleil, които умело жонглират с обръчи. На финала обръчите се събират в логото на Олимпик Еър. На екрана текат филми за империята MIG, но и за благотворителната дейност на финансовия колос. Умилително се появява лицето на Андреас Вгенопулос, който сервира храна на бедни дечица. Кичът е толкова тотален, че дори интелектуалното присъствие на водещия, известният гръцки оперен певец Мариос Франгулис не може да неутрализира вопиющото безвкусие и грандомания на шоуто.
    Първата част приключва с песента на Джон Ленън Imagine в изпълнение на Франгулис. На трибуната се появява изпълнителният директор на Олимпик Еър Андонис Симигдалас, който говори за работата в последните месеци, за новите самолети, за персонала. След него на трибуната излиза самият Андреас Вгенопулос. "Отзовахме се на апела на тогавашното правителство и с подкрепата на опозицията се заехме с една титанска задача. Всички чуждестранни експерти ни предупреждаваха, че няма да успеем". Президентът на MIG не пропусна да благодари на бившите министри за успешната приватизация на Олимпик, но и на сегашния премиер, който като опозиционен лидер също я подкрепил. Словото му е накъсвано от бурни аплодисменти, който тръгват от дъното на огромното хале, но докато стигнат отпред заглъхват.
     След речта на Вгенопулос шоуто продължава с ... музиката на Микис Теодоракис. По-смелите се опитватда се измъкнат преди края. Аз също си тръгвам. Ако имате съмнение кой плаща за такива партита, трябва да ви успокоя - клиентите на Олимпик Еър. В главата ми идва фраза от един мой любим писател: "Пази Боже..."