Около два месеца след съставянето на коалиционното правителство на технократа Лукас Пападимос, то не може да се похвали с особени резултати в работата си. Вместо да се съсредоточат в задачите, които им бяха поставени участниците в кабинета продължават да се занимават с партийните си интереси. Това доведе до признанието на министерството на финансите, че не е съумяло да покрие поставените цели, веднага след което започнаха слуховете, че след празниците се очаква да бъдат обявени нови икономически мерки. В същото време все повече гърци, които първоначално приеха с удовлетворение поемането на властта от един признат от Запада финансов експерт сега са разочаровани от несъществуващите резултати и искат избори.
GRReporter се обърна за коментар към директора на една от най-големите гръцки агенции за социологически проучвания MRB, Димитрис Маврос.
„В началото на мандатите си правителствата винаги имат голям процент на одобрение от гражданите. Към средата той спада значително и към края се покачва отново. Това се дължи на надеждата на хората за нещо ново или на предизборните обещания. Зависимо е и от това дали правителството бъде преизбрано и дали ще достигне първоначалните очаквания или не. Същото, но в един изключително кратък период от време се случва и с днешното гръцко правителство, което поне формално има мандат от около три месеца. Поне така бе представено и формирано в съзнанието на хората, които очакват да бъдат проведени избори през февруари или март, въпреки продължаващата в политическото и медийното пространство дискусия за продължителността и съществото на днешното управление. Това е и критерият, според който оценяват неговата резултатност. Следователно когато след месец и половина управление отчитаме спад в общественото мнение, това означава, че конкретният кабинет се намира в средата на своя мандат.
През последните дни чувам как по медиите се говори, че социологическите проучвания показват противоречиви оценки за това дали правителството и премиерът са успешни в работата си, понеже отговорите на бякои въпроси са положителни в много голям процент, а други –не. Когато питаме хората дали уважават Лукас Пападимос, резултатите са положителни. Процентите не са около 70 на сто, както в началото, но все пак са около 50 на сто. Когато обаче зададем по-„трудни” въпроси от типа на „как преценявате позицията и действията на г-н Пападимос към ситуацията, с която трябва да се справят правителството и страната”, нещата се променят. Преценката на хората се базира на управленческите критерии, тя е свързана с това, което те са усетили като промяна в живота си след назначаването на Лукас Пападимос за премиер. А на практика няма почти никаква промяна. Проблемите са налице, дискутира се приемането на нови икономически мерки, няма напредък в резултатността по различни въпроси, по различни, обективни и субективни причини. В този случай преценката се базира на работата на кабинета и процентът на одобрение се движи около 35 на сто”.
От друга страна, констатира социологът, гърците вече съвсем ясно казват, че искат да бъдат управлявани от коалиционно правителство. „Никой от гражданите не е убеден, че едно еднопартийно правителство може да реши проблемите. На това се дължат огромните проценти, около 60 - 70 на сто в подкрепа на „никой” за лицето на бъдещия премиер и за сформирането на еднопартийно правителство. Изводът е, че само ако всички партии се заключат в парламента, хвърлят ключа навън и се задължат да се разберат помежду си съществува възможност да се приемат някои решения, които ще имат ефект. Затова основните отговори, които получаваме в отговор на въпроса какъв вид правителство искат, гърците се обявяват за правителство с участието на всички партии. Когато ги питаме дали биха избрали Лукас Пападимос за премиер в едно такова правителство, той отново не получава процентите на уважение и обич, а процентите за резултатност и затова „пада” отново на процент 35 на сто”.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
