Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Гърция и концепцията за изключителна икономическа зона

19 Април 2011 / 20:04:48  Анастасия Балездрова
3897 прочитания

„Бих искал да кажа, че не приемам твърдението, че съществува проблем с остров Кастелоризо. Турция се опитва да предизвика изкуствено тази дискусия. Както знаете съществува договор, подписан през 1932 между Италия, на която са принадлежали тогава Додеканезите и Турция, който определя по много конкретен начин точките на непрекъснатата линия на определяне от южната част на на Самос до Кастелоризо”. Според Янис Валинакис тази граница е много важна от политическа гледна точка, точно защото е определена с договор, подписан от турската държава и наследен от Гърция. „Смея да кажа, че остров Родос има съвсем точно определена изключителна икономическа зона, която личи от начертаните по онова време карти, както и от немските и английски карти след 1947 и подписването на Парижките мирни договори. Освен това при подписването на договора Италия е предоставила на Турция ред малки островчета, за да се съгласи с определянето на граничната линия през 1932. Те биха могли да разширят площта пред гръцките острви срещу Анадола с много морски мили. Някои от тях се намират съвсем близо до Кастелоризо”.

Преподавателят по международно право и международна политика в университета Пандион Ангелос Сиригос разясни разликата между изключителната икономическа зона и континенталния шелф и изброи правата, които държавите имат върху всяко от двете пространства. Той обяви, че от 152-те държави – членки на ООН, които имат право да определят изключителна икономическа зона 129 са го направили. Между 23-те страни, които не са определили такива зони 8-те се намират в Средиземноморския басейн. „Това е свързано с факта, че пространството е ограничено и досега важеше едно неформално споразумение да не се определят такива зони. Но то вече не важи. В десетилетието 2000-2010 повечето държави определиха изключителни икономически зони”.

Той също смята, че Гърция трябва да определи своя изключителна икономическа зона, без обаче да има лъжливата надежда, че тя би могла да разреши всички двустранни въпроси между Атина и Анкара. Според него много от правата, които Гърция смята, че ще придобие след разрешаването на въпроса с континенталния шелф могат да бъдат приложени и сега. „Енергийните източници като природния газ или петрола, които се намират извън района на Кастелоризо или на което и да е друго място в Егейско, Йонийско море или Либийско море могат да бъдат изследвани и използвани и сега, без да чакаме определянето на изключителната икономическа зона”.

Журналистът от големия всекидневник Катимерини Ставрос Лигерос се спря основно на гръцко-турските отношения и действията в насоката на определянето на гръцката изключителна икономическа зона в Егейско море. Според него Гърция не трябва в никакъв случай да се двоуми дали да предприеме прилагането на правата, които й предоставя международното право. Той се позова на опита на Кипър и на това, че въпреки преките и непреки реакции на Турция островната държава определи своята изключителна икономическа зона. „Виждаме обаче, че Европейският съюз прие кипърската позиция, подкрепи я и са налични политическите способи за това”. Ставрос Лигерос каза също, че Гърция не би следвало да проявява плахост по отношение на препращането на всяко различие с Турция към Международния съд в Хага, който е компентен за тяхното разрешаване. „Искам да припомня едно изявление на главнокомандващия на турския военен флот през 2008, който каза, че „източното Средиземноморие ще се превърне в огнище на спорове и сблъсъци, защото се очаква да стане значимо заради петрола, който се намира в района. Ще се превърне в един нов Залив. Турция трябва да бъде нащрек и да реагира” . Това изявление бе направено през октомври 2008. Месец по-късно турските власти дадоха разрешение на норвежски кораб да проведе изследване за наличието на петрол в Егейско море и предизвика нашата реакция. А през юни 2010, когато Гърция за пръв път спомена официално думата изключителна икономическа зона, в гръцките териториални води се появи изследователския кораб „Пири рейс”. Знаехме, че това ще се случи, но мисля, че то не е причина за да правим мълчаливи отстъпки от права, които ни предоставя международното право” каза в заключение той. 

Категории: Политикамеждународно право изключителна икономическа зона континентален шелф използване на ресурси Гърция Турция Средиземноморски басейн
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus