„Театърът на сенките е познат в Гърция като Карагьозис по името на главния герой, който е беден, бос, винаги гладен и никога не може да се насити” разказва Димитрис, който е кукловод и се занимава с този вид традиционен гръцки театър от три години. „Може би никога няма да стана богат, но не мога да си представя да работя в офис и да върша една скучна за мен работа. Това, което правя ме забавлява и ми харесва и след 30 години, когато се събудя един ден няма да се чудя къде съм си пропилял живота”.
Започнах да се занимавам с Театъра на сенките след като едно лято ходих на семинар свързан с този вид театър и правенето на марионетки. Там се запознах с Аргирис Атанасиу, който води курсовете и после ми предложи да работя с неговия брат. И така започнах работа с Костас Атанасиу – моят учител. На семинара научих основните принципи на Театъра на сенките. Научих се как да сглобя сцената и да изработя от различни материали фигурите, които участват в представленията на Театъра на сенките. Научих различните истории за Карагьозис, защото не съществува написан текст, а до голяма степен представленията се базират на импровизация. Театърът на сенките е познат на гръцки и като Карагьозис. Името му идва от основния герой на историите – поне в Гърция и в Турция е така.
Карагьозис е постоянно гладен, той е един характер гротеск, беден, бос и единственото, което го интересува е да се наяде, да си напълни стомаха. Не го интересува нито да изкара пари, нищо не го интересува, единствено да си напълни стомаха. Той яде всичко, но никога не се насища. Не може да кажем, че е човек, въпреки че има човешки черти. Не е човек, защото в някои от историите той умира, а после възкръсва, после пак умира и отива в Ада, връща се, споразумява се с дявола и после го измамва...
Неговият външен вид е грозен, когато го види някой ще си каже „Господи, какво е това нещо?!” Чертите на образа на Карагьозис са карнавални, той е герой-гротеска, както е Бахтин анализира понятието за гротеска. Карагьозис има голяма гърбица, която е обърнат символ на плодородието. Това е същия символ като корема на бременната жена, само че е обърнато, въпреки че при него гърбицата има същото значение и показва и връзката на Карагаьозис с карнавала. Карагьозис има и една много дълга ръка, която се свързва с дълъг мъжки член – също символ на плодородието. Като цяло Карагьозис е герой гротеска – някои части от тялото му са преувеличени и уголемени, той яде всичко и постоянно, напива се докато не стане за смях.
Никой не знае откъде произхожда този вид театър. Според някои характерни черти на театъра се счита, че идва от Индия или Китай, но е разпространен от Китай до Мароко, без да съществува в Европа. В Европа съществува вероятно на Балканите, които са били част от Османската империя. Вероятно османците са го научили от арабите, които са го научили от индийците, които от своя страна са го научили от китайците... В Румъния имат този израз „Карагьоз”, което метафорично се използва по-същия начин както и в Гърция – като шут.
В Гърция вероятно се е запазил този вид театър, защото е бил изменена ролята на Карагьозис. В края на 19 в. Мимарос, който е бащата на гръцкия Карагьозис, променя характера на героя – дотогава Карагьозис е бил буржоа, но Мимарос го прави гротеска – Карагьозис е беден, бос. Тази промяна в характера на главния герой, вероятно е спомогнала да се идентифицират гърците с него и да оцелее. Това е единствената страна на Балканите, където все още съществува този вид театър и е толкова разпознаваем.
Официално в Гърция има около 20 кукловоди, които правят представления Карагьозис. Това е едно традиционно изкуство, което се предава от даскал на ученик, няма академично обучение свързано с Карагьозис. Както аз отидох преди три години при моя учител – учиш се на занаята и лека-полека учителят те изкарва на сцена и те посвещава в тайните на професията. Обучението се състои в това да се научиш да движиш куклите на сцената. Има около 30 основни герои в тези представления. Първо научаваш движението на куклите и различните гласове. Особеността на това изкуство е, че кукловодът изпълнява гласовете на всички герои и постоянно си променя гласа и понеже няма написан текст, който да следи, кукловодът импровизира през цялото време.
Добър кукловод в Театър на сенките се счита този, който има много добре тренирани гласове, които се различават добре помежду си. Той трябва да е и добър пърформер, да може да се шегува и да има ритъм представлението му.
Предполагам, че децата, които гледат за първи път Карагьозис се впечатляват от цветовете на сцената. Въпреки че е театър на сенките, фигурките са цветно изрисувани и това си личи зад платното. Но си го представи – да има мрак навсякъде, изведнъж светват лмпите зад платното и се появяват цветни фигурки, които се смеят, танцуват и се шегуват. Мисля, че за децата това е впечатляващо. Освен това родителите подготвят децата си за тези представления, казват им, че са забавни и че ще си изкарат хубаво.
Преди няколко дни дойде при мен едно детенце и много въодушевено ми каза: „Хей, не бях гледал досега Карагьозис. Това ми е първото представление.” Интересно за децата е, че представленията са интерактивни, Карагьозис говори с децата, задава им въпроси, прави така че да участват в действието, в случващото се. Обикновено децата-зрители помагат на децата на Карагьозис да отговорят, да се справят с дадена ситуация. Ако кукловодът е добър в импровизациите, може дори да промени историята и да се поведе според желанието на децата, според това какво те искат да се случи.
Аз самият започнах да се занимавам с Театъра на сенките, защото е много забавно. И вместо да стоя по осем часа на ден в един офис и да скучая, предпочитам да съм кукловод. Хубавото е, че ние не работим с частници. Икономическата криза ще ни струва в момента, когато кметствата и дружествата спрат да ни плащат, за да правим представления. От друга страна Карагьозис е най-евтиното детско забавление, което може да се предложи. Защото е различно да имаш няколко жонгльори или да поканиш театрална трупа. И е един продукт, който е лесно разпознаваем. Всички знаят кой е Карагьозис, така че не мисля, че ще имаме голям проблем. Вярно е, че всички са си смъкнали цените на представленията, но не ми се струва, че ще ни засегне много кризата. Що се отнася до кукловодите всички помежду си се карат кой е най-добър – има страхотна конкуренция. Всеки казва: „Аз съм най-великият! И след мен няма да има по-добър!”
Карагьозис може и да не ме напарви богат, но ще ми даде достатъчно пари, за да живея. Вместо да работя в офис, да върша една безлична за мен работа и да си пропилея живота, предпочитам да правя нещо, което ме забавлява, харесва ми и няма да ме вкара в рутина. Карагьозис съчетава всичко, с което съм се занимавал в живота си. Използвам и познанията си по механика – аз завърших полувисше образование като механик. Например трябва да направя сцената, така че да не пада и да издържа на всякакви сили като вятъра или като децата, които никога не седят мирно, а винаги искат да погледнат какво се случва отзад... В един момент преди години ходех на уроци по рисуване и скициране, сега рисувам и планирам фигурките за Театъра на сенките. Инструментите, които използвах докато работех с баща ми, който е водопроводчик – и тях ги използвам, но с различна цел. Така че чрез Карагьозис аз вкарвам в действие всичките си познания и възможности. И пак казвам, че може да не ме направи богат, но няма да се събудя след 30 години и да се чудя къде съм си пропилял живота. А с театър се занимавам за собствено удовлетворение - „за душата си”, както е казал Каролос Кун.
Димитрис е завършил магистърска степен в науката за пърформативното творчество (the science of performative creativity) в Малта и е специализирал експериментален театър в Полша, с който се занимава вече десет години. Преди две години решава да се върне в Солун, където е роден и да започне да прави представления с Театъра на сенките.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
