Галерия

2

1

КРАТКА ПАУЗА В КРИЗАТА
Попитах Михаела дали е убедена, че предлаганите на Гърция драконовски мерки ще проработят. Тя се замисли. „Безсмислено е да се повишават данъците в страна, където укриването им явно е национален спорт – констатира тя. – Но явно гърците нямат друг избор. Без тези пари не могат“. Драматичното решение на гръцкия парламент на 29 юни да приеме предлаганите от Европейския съюз мерки като условие за отпускането на нови средства беше посрещнато с облекчение. Клайне Цайтунг го определи като „малка глътка въздух за Гърция“.

Бундеспрезидентът Хайнц Фишер поздрави гръцкия парламент за решението. Той предупреди, че по-нататъшният път за оздравяването на гръцките финанси ще бъде труден и болезнен, но благодарение на това решение пукнатината между Гърция и нейните европейски партньори е заличена. В този позитивен тон бяха изказванията на външния министър Спингелер, финансовия министър Мария Фектер и бундесканцлера Вернер Файман. Но всички те не пропуснаха да подчертаят, че тези пари сами по себе си не решават гръцките проблеми. За да излезе от дълбокото блато на кризата, страната трябва да следва ясна стратегия и да започне инфраструктурни проекти. Едва сега и Михаела повярва, че нещо в Гърция може да се промени. Тя вярваше, че съкращенията на разходите, повишаването на данъците, приватизацията ще помогнат на Гърция да се върне на картата.

КАКВО СПАСЯВАМЕ?
Въпросът за вината винаги е тежък не само заради моралния аспект, а и защото разнищването му изважда на бял свят скрити и затаени истини. Дали само Гърция е виновна за положението, в което се намира в момента, или през всичките тези години големите финансови институции, банките и бизнес интересите са подпомагали затъването на държавата? Как така години наред никой не е забелязал натрупващите се проблеми в гръцката хазна? Като дава близо € 2 милиарда помощ, кого спасява Австрия – гръцката икономика, еврото или своите банкови интереси в региона?

Факт е, че тази криза не може да остане затворена в една държава и ефектът от нея ще предизвика верижна реакция сред съседните страни. Много се изписа за германските и френските инвестиции и вложения в островната държава, които трябва да бъдат спасени. Макар и не в толкова големи размери, интересите на австрийския банков сектор също могат да бъдат сериозно засегнати, ако се допусне фалит на Гърция. 16 % от активите на местните банки са свързани с Източна Европа и в частност с България, Румъния, Сърбия.

Децата ни завършиха училище и не съм срещала скоро Михаела, за да продължим разговорите си за политици, Европейския съюз, съдбата на еврото и излизане от дългата криза. Събитията продължават да се развиват, проблемът „Гърция“ преля в една по-голяма и болезнена тема за бъдещето на Европейския съюз, за необходимостта от преструктуриране на Съюза, въвеждането на финансова дисциплина и централизация. Като че ли страховете на хората стават все по-големи и недоверието към европейските политици и способността им да се справят с кризата нараства. Анонимен автор на коментар в статия на „Дер Щандарт“ питаше: „Сега може и да отървем кожите. Но как да се подсигурим така, че тази ситуация да не се повтаря?“. Май европейският политически елит има много за мислене. А лятото е повече от горещо.