Галерия

1

На връх Свети Валентин около 340 милиона километра над главите се случи една историческа среща между космическата станция Stardust на Американската космическа служба (NASA) и кометата „Темпъл 1”, която има формата на картоф и е голяма колкото половин Манхатън.

„Мозъкът”, който дирижира цялата операция е един гръцки учен на име Танасис Иконому, съобщава вестник Вима. Космическият кораб се подготви да премине на разстояние от едва 200 километра от кометата, за да направи проучване. Това е втората комета, която влиза под лупата на „Звезден прах” от 1999 г., когато беше изстреляна.

През 2004 космическата станция посети отблизо кометата „Wild 2” и успя да събере малки телца прах, които две години по-късно изпрати обратно към земята в една метална капсула, за да бъдат анализирани от учените. Те се опитаха да направят изводи за началните фази от зараждането на слънчевата система, изучавайки първичен прах на комети и астероиди, които произхождат от началото на създаването на Слънцето и на планетите.

Сега Stardust се подготви да приключи с втората си мисия, която му беше възложена от НАСА и да се приближи до кометата „Темпъл 1”, до която за първи път се доближи корабът Deep Impact на НАСА през 2005. Тогава беше предизвикан взрив в кометата, когато корабът изстреля снаряд от алуминий и мед с тежест 370 кила. Той създаде кратер, за да може да се събере повече материал, но въпреки това не успя да го заснеме заради огромния прашен облак, който се формира.

Този път Stardust се надяваше да има по-голям късмет и да направи снимки с висок анализ на кратера, ако се окаже, че е откъм правилната страна на кометата. Идеята му беше да се измери големината и състава на телцата прах като учените искат да видят и дали кометата се е отместила от орбитата си около слънцето, която извършва за около 5 години и половина. На космическия кораб няма втора метална капсула, така че да събере прах и да го изпрати обратно на земята, така че ще се задоволи единствено със снимки и измервания. Освен това му свършва горивото и вероятно няма да има възможността да поеме друга мисия за в бъдеще.

Но след срещата между кометата и космическия кораб, учените вместо да се радват, се запитаха защо не са получили повечето от снимките. Късно вечерта в понеделник Stardust се доближи на разстояние от 180 километра до кометата и успя да направи десетки снимки. НАСА искаше да впечатли публиката като изнесе снимки в обратен хронологичен ред, но първата снимка, която пристигна представя кометата като една точица. „Още не можем да разберем защо не стана така както очаквахме” заяви Крис Джоунс който е заместник директор на Лаборатория към НАСА, която е мениджър на мисията.

Но вдъхновени от събитието и самия ден празник на Свети Валентин двойка влюбени, които работят заедно в екипа обявиха, че се сгодяват. По време на презентацията си Стив Чесли от НАСА добави още една страница на PowerPoint, на която пишеше „Ще се омъжиш ли за мен?” Въпросът е бил отправен към Жана Питичова от Университета в Хаваи, която се хвърли в прегръдките на любимия си. Астрологът й подари пръстен купен от бижутерска фирма с името Stardust.

Основната машина, с която действаха учените и се намира на Stardust е един апарат за събиране на данни и измерване на течението на телцата прах от кометата. Апаратът е създаден от Института Хенри Ферми в Чикагския университет под наставленията на Танасис Иконому. Гръцкият учен заедно със своя екип е поел задачата да сравни данните за „Темпъл 1” с тези, които е пратил преди години Deep Impact. Иконому е бил „мозъкът”, който стои и зад първата мисия за прилижаване до кометата Wild 2 от кораба Stardust.

Танасис Иконому е роден през 1937 година в село Зякас в планинската област Гравена и е напуснал Гърция през 1948 година заедно с други деца по време на Гражданската война в страната. Той е следвал ядрена физика в Карловския Университет в Прага и в началото на кариерата си е работил в Чехословакия. След 1964 година заминава за САЩ и работи като изследовател в Лабораторията по астрофизика и космически проучавния към Чикагския университет. От 1997 година до днес е главен научен изследовател към Института Хенри Ферми.

Иконому става специалист по създаването на космически апарати още от ’60-те години на миналия век като работи в началото със своя ментор и известен професор по химия Антъни Туркевич. Гръцкият учен е дизайнер на апарата (Alpha Proton X-Ray Spectrometer) за сондата Mars Pathfinder, който успешно прави първия химичен анализ на скалните късове на планетата Марс. Освен мисията си Stardust, Иконому си сътрудничи с NASA за мисиите за изучаване на Марс със сонди, както и за мисията на кораба „Cassini” на Сатурн. Той работи за създаването на обсерватория в Орлиака в близост до гръцкия град Гревена, откъдето произхожда. Проектът за създаването на обсерваторията в областта Орилака се изпълнява в сътрудничество със Солунския университет и се очаква да промени имиджа на Гравена и да изтъкне града на световната карта. Самият професор Иконому е дал името на Орлиака на една област на планетата Марс, защото на „земната” Орлиака той е прекарал детските си години.