Галерия

1

След решенията на последната среща на върха в Брюксел гръцките банки започват люта битка в търсене на „окастрените“ си капитали. В следващите 8 месеца банките трябва да покрият капитали в размер на 22 млрд. евро (тук са включени и изискванията след проверките на ΒlackRock), като продажбата на имуществото им в балканските страни изглежда единственото възможно решение, за да избегнат заплахата от национализацията.

Въпросът за рекапитализацията на гръцките банки изглежда е най-важният в решението за окастряне на държавните облигации с 50%, като в същото време представлява основен политически избор на правителството. И то защото от бързината, с която ще бъдат намерени тези капитали, ще зависи съдбата на частните банки, чието „прегрешение“ се състои в това, че са подкрепили гръцката икономика чрез купуването на държавни ценни книжа. От тази бързина обаче ще зависи и бъдещето на пазара и на икономиката като цяло, като въпросът вече е кога ще бъдат възстановени кредитните линии за домакинствата и бизнеса.

Високопоставени фактори на банковия пазар отбелязват, че все още е рано да се преценят загубите от последните решения на срещата на върха, тъй като трябва да се изяснят още много подробности, но признават, че „сега борбата е за всички“. Имат предвид борбата, която започва веднага с изчисляването на загубите, и ще достигне своя връх през юни 2012 г., когато или всяка банка ще е събрала небходимите милиарди евро, или ще потърси помощ от Фонда за финансово-кредитна стабилност и ще се озове принудително под крилото на държавата.

В документа с изводите от срещата на върха се отбелязва ясно, че еврозоната се ангажира с рекапитализацията на гръцките банки. Както се посочва, европейците ще предоставят кредитно увеличение (credit enhancement), за да бъдат гарантирани обезпеченията на гръцките банки и получаването на ликвидност от Европейската Централна Банка.

Банките ще трябва да потърсят капитали от частни източници, а впоследствие от националните правителства. В случай, че тези два източника се окажат неспособни да ги стабилизират, Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) ще предостави необходимите капитали.

Така, усилията на гръцките банки трябва да се насочат първо към търсене на капитали от акционерите им чрез увеличаване на капитала, както и от използването на дългатрайните им материални активи, главно от продажбата на дъщерните им клонове в страните от Югоизточна Европа, където през последните две десетилетия гръцките банки играха ключова роля и за много от тях това беше източник на огромни печалби.

Загубите

Трудностите, които ще трябва да преодолеят банките, са различни за всяка една от тях, защото това зависи от облигациите, които притежават, но и от избора, с който разполагат. Така, без да са изчислени необходимите капитали след проверките на американската компания BlackRock, Националната Банка на Гърция може да има нужда от близо 3,5 млрд. евро, сума, която може да бъде покрита от продажбата на Finasbank. Мнозина вярват обаче, че ако бъде продадена турската банка, Националната Банка на Гърция ще изгуби единствения източник на печалби, който може да има през следващите години.

Новата банка AlphaEurobank ще се нуждае от близо 2,7 млрд. евро, като новият акционер, инвестиционният фонд на Катар, ще бъде призован да поеме по-голямата част от тежестта. Първата задача на новото ръководство е да приключи юридически сливането на двете банки, а впоследствие акционерите ще потърсят допълнителните капитали чрез увеличаването на акционерния капитал и емитирането на облигационен заем, както бе съобщено по-рано.

На банка „Пиреос“ ще са нужни около 1,9 млрд. евро, като големите й акционери ще трябва да укрепят значително позициите си с налични средства, а банката ще пристъпи и към продажба на имущество.

Земеделската банка ще се нуждае от 1,8 млрд. евро, Спестовната каса - от 1,5 млрд. евро, Кипърската банка - от 500 млн. евро, а банка „Marfin" - от 600 млн. евро нови капитали. Общата загуба за седемте банки възлиза на 12 млрд. евро, която заедно с първоначалната процедура по замяната на гръцките облигации (PSI) с 21%-то окастряне от юли, достига 18 млрд. евро. До юни 2012 г. обаче банките трябва да намерят 12 млрд. евро, тъй като капиталите от предишното окастряне бяха вписани в резултатите от полугодието като загуби.

На практика това означава, че новата нетна загуба на гръцките банки възлиза приблизително на 12 млрд. евро, въпреки че точната сума ще зависи от облигациите, които ще бъдат включени.

Във всеки случай гръцките банки биха могли да покрият загубите или с помощта на акционерите си или чрез продажбата на имущество, ако не съществуваше проблемът с BlackRock, която ги принуждава да намерят допълнителни капитали.

Според Европейския банков регулатор (EBA), гръцките банки ще се нуждаят от нови капитали в размер на 30 млрд. евро, които се покриват от настоящия спасителен пакет, а за цялостното рекапитализиране на европейските банки ще са необходими 106 млрд. евро.