Галерия

1

От снощи гръцкият олимпийски отбор се намира в Лондон и се готви за началото на най-голямото спортно събитие. За някои от атлетите това е първото участие на Олимпиада и те са повече от въодушевени, че са на път да изпълнят своята мечта.

За други това е поредното явяване, което носи надеждата, че този път ще постигнат по-добри резултати, а медалите са винаги основната цел и мечта.

 Един от тях е гимнастикът Власис Марас, който за пореден път ще се опита да докосне изплъзващото му се от години злато. Той е на 29 години и признава, че дължи успеха си на настоятелността на родителите си. „Тогава гимнастиката беше много нашумяла. Останах, защото не бях добър в училище, докато в спорта бях добър и имах самочувствие”. Какво е необходимо, за да стигнеш първото място? Според Власис разковничето се намира в това да надминеш противниците и самия себе си.

За 22-годишния спринтьор на 200 метра Ликургос Цаконас Олимпийските игри в Лондон ще бъдат първите. Най-високото му отличие до момента е златният медал на Европейското първенство по лека атлетика миналата година в Острава. Като истински спартанец той заявява, че няма талисман и не вярва в шанса. „Вярвам в силата на човека.

Трябва да си толкова добре подготвен, че да изключиш всяка възможност нещо да не стане както трябва”. За Ликургос участието на Олимпиадата е детска мечта. „Като малък бленувах за този ден, но никога не можех да си представя, че мечтата ми ще се осъществи”. 

Неговият връстник Стефанос Папарунас е състезател по гмуркане. Един проблем в петата за малко да му коства класирането за участието на игрите в Лондон. „Беше един от онези моменти, когато си казваш: сега или никога”. В края на миналата година той за малко да се сбогува с любимия си спорт, заради сериозни финансови затруднения.

Той има талисман – това е неговият бански, а героите му са неговите родители, които са се преместили два пъти – във Волос и Атина, за да подсигурят на Стефанос възможно най-добрата база за тренировки. „Когато бях малък скачах във водата, без да се замисля. Заедно с теб расте и страхът, който всеки път трябва да победиш”, разказва той за чувството, което изпитва, когато се качва на трамплина.

22-годишният плувец Янис Каларгарис не плува никога в морето, „защото през 20-те почивни дни, които имам просто не искам да плувам”. Той е започнал плуването, когато придружил един свой приятел до басейна. „Добрата компания, която създадохме там ме накара да продължа”. Янис смята, че интензивните тренировки не са го лишили от нищо, освен сутрешния сън до късно. „От дете ставам в 05:30.

Никога не ми е липсвало излизането до късно през нощта, защото нито приятелите ми не го правеха”. Най-големият му успех досега е постигането на първия национален рекорд през 2009. „Тогава имах чувството, че не може да ми се случи нищо по-хубаво от това”. Когато научил, че се е класирал за игрите в Лондон Янис се е почувствал отново дете, „когато гледах игрите по телевизията и мечтаех някога да се озова там. Искам тези дни да не свършат никога”.

26-годишният джудист Илиас Илиадис е „ветеран” в сравнение с останалите членове на гръцкия олимпийски отбор. Олимпиадата в Лондон ще е третата поредна за него. В комплекта си от медали той има един златен от Олимпийските игри в Атина и световния турнир през 2010 и още два от европейските турнири през 2004 и 2011.

Илиас е роден в Грузия, където „гледах децата, които ходеха за тренировки в залата и поисках да пробвам и аз. В началото не ми хареса, стори ми се много груб спорт, но родителите ми настояваха да продължа, защото бях много палав”. Колкото и странно да звучи за повечето от хората, той споделя, че джудото го е научило да е възпитан, силен и дисциплиниран. „По време на двубоя  просто усещам движенията на противника си и изпълнявам своите. За пет минути забравям всичко”. Илиас разказва за първия си голям успех: „Беше на европейския турнир през 2004. качих се на почетната стълбица и си помислих: Това ли е всичко? Бях малък и не можех да разбера. Когато спечелих златния медал на международния турнир в Токио разбрах защо са били всички жертви”. Въпреки противните очаквания Илиас казва, че е много суеверен. „Винаги, когато се качвам на татамито трябва да поставя чехлите си правилно и никога да не настъпя линията”, разказва той.