Галерия

1

След малко повече от месец британската столица ще бъде домакин на най-голямото спортно събитие – Олимпийските игри. От повече от две години родината на игрите – Гърция се намира в тежка икономическа криза, където заниманието със спорта е една много трудна цел.

Според председателя на Гръцкия олимпийски комитет Спирос Капралос гръцкият олимпийски отбор, който традиционно влиза пръв в стадиона все пак е успял да се подготви въпреки трудностите и очаква медали.

„В сравнение с всичко друго, което преживяваме в страната днес, в спорта можем да говорим за едно чудо. Говоря за любителския спорт. И това защото, въпреки липсата на основни неща и недоволството и при затворени спортни обекти, но с подкрепата на треньорите и спортните си федерации 92 спортисти вече успяха да се класират за участие на Олимпийските игри в Лондон. Квалификациите все още не са приключили. Все още се борим в още няколко индивидуални спортове, както и в баскетбола на турнира, който ще се проведе в началото на юли във Венецуела. При тези условия ще имаме делегация от около 110 спортисти. Мисля, че това е един голям успех”.

Как обаче е бил постигнат той? Според Спирос Капралос така наречените средства за олимпийска подготовка, които в миналото държавата е давала на спортните федерации чрез Гръцкия олимпийски комитет са били спрени още през 2009. Той посочи, че парите са били предоставяни щедро, без да се упражнява никакъв контрол дали са били използвани за предназначената цел.

„За подготовката за игрите в Пекин гръцката държава беше предоставила 30 милиона евро. През 2009 даде 8 милиона, като бе предвидено през следващите 4 години да достигнат до 30 милиона. След това обаче реши да спре да отпуска средства”.

Така членовете на Гръцкия олимпийски комитет са били принудени от обстоятелствата да потърсят средства от спонсори. „Обърнахме се към компании, чиито имена не ви говорят нищо. Много от тях са от чужбина. Имахме и подкрепата на Международния олимпийски комитет, който отпусна 22 стипендии за гръцки спортисти, за да се подготвят за Олимпиадата в Лондон. Повечето от тях се класираха и участват в делегацията ни”.

От Международния олимпийски комитет са отпуснали и други средства, „защото знаеха, че те ще се използват действително за олимпийска подготовка и няма да отидат за организирането на различни мероприятия и други ненужни неща”.

Спирос Капралос изрази надеждата си, че медалите, към които се стремят спортистите, които ще участват в игрите ще бъдат „чисти”. „Надяваме се те да бъдат повече от четирите медали, които спечелихме на Олимпиадата в Пекин. Вътре в себе си тая голяма надежда, че тази цел ще се осъществи и успехите на спортистите ни ще могат да донесат радост на затрупаното ни с проблеми ежедневие”.

Той описа бъдещето на гръцкия спорт с много тъмни окраски. „Освен, че в сравнение с останалите страни парите, които се отделят за спорта са малко, много от тях не се използват точно за тази цел. В Олимпийския комитет и федерациите в миналото са били назначавани толкова много хора, като много голяма част от тях са напълно ненужни, че разходите за техните заплати поглъщат огромна част от парите.

Спортните обекти пък са в отчайващо състояние, защото никой не дава пари за тяхната поддръжка, така че те ще просъществуват, докато рухнат. В същото време съществува непрекъснат натиск да бъде намален още повече техният брой. Например гребната база в Агиос Козмас, където са били обучени стотици спортисти ще бъде закрита след игрите в Лондон”.

След разкриването на случаите с допираните спортисти гръцката държава е решила да премахне наложените от нея стимули за спорта, „които в много случаи бяха прекалени. Стимулираха се много непопулярни спортове с единствена цел да се „уредят” определени хора. По същия краен начин решиха, че стимулите са причинили историята с допинга. Възможно е да са спомогнали в някаква степен, но не те са основната причина”.

Председателят на Гръцкия олимпийски комитет уточни, че не говори само за парични средства, а и за улеснения от типа на освобождаване от работа на спортисти – членове на олимпийски отбор, за да може да проведе подготовката си за игрите. „Един такъв случай е този на спортист – държавен служител, който се наложи да излезе в неплатен отпуск, за да тренира”. Спортистите – ученици или студенти са били изправени пред парадокса да им пишат отсъствия или да не им се позволява да се явят на изпити по-късно с риск да загубят цялата учебна година. Било е премахнато и предимството на спортистите при влизането им във висши учебни заведения. „Така те и родителите им решаваха да спрат спорта и да се занимаят с образованието си”. Най-парадоксалното е, че когато от Комитета са се обърнали към държавните органи с молбата да бъдат възстановени нефинансовите стимули, това не е могло да се случи, поради бюрократични спънки.

Той не пропусна да изкаже позицията си и за Олимпийските игри в Атина през 2004, които днес са смятани от много гърци за голяма грешка, заради високия им бюджет. „Резултатът от тяхното провеждане може да бъде разгледано от различни ъгли. Направихме престъпни грешки, като построихме спортни бази, които можеха да бъдат само временни. Но тук, под натиска на гръцките спортни федерации беше построен обект за всеки спорт, защото всички те искаха да ги развият впоследвствие. Второто е, че никой не помисли какво ще се случи с тези обекти след Олимпийските игри. Резултатът е днес тези бази да изнемогват финансово.