Галерия

2

1

През последните години бе постигнат напредък в създаването на уреди от много тънък графен, който се смята за „материал на бъдещето”. До днес специалистите бяха успели да конструират отделни транзистори, които обаче не можеха да свържат с други съставни части в рамките на единен чип. Трудността за това бе предизвикана най-вече от факта, че графенът не се свързва лесно с метали и оксиди, които се използват за производството на полупроводници.

Групата от IBM успя да постигне точно това. Под ръководството на Федон Авурис, който съобщи за успешния опит в изданието за наука Science изследователите са успели за пръв път да превъзмогнат техническите трудности и да свържат в една цялостна верига транзистор от графен и чифт индукционни бобини на пластина от силиций и въглерод. Особено важен е фактът, че целият процес на производство е съвместим със съществуващите конвенционални процеси за производство на полупроводници, което улеснява практическото приложение на новата технология.

Новите електронни вериги от графен действат на радиочестоти до 10 GHz и са най-подходящи за системи на безжични комуникации. Групата на Авурис, в която участва още един изследовател с гръцки произход - Христос Димитракопулос вече работи усилено по усъвършенстването на веригата, както и за създаването на по-сложни вериги за по-разработени устройства. Изследователите вярват, че в бъдеще ще успеят да комбинират материалите графен и пирит и да създадат „хибридни” вериги с нови функционални способности.

Графенът бе открит през 70-те години на 20-ти век. Учените постепенно успяха да произведат „слой” от материала с дебелина от само един атом. Графеновият лист се състои от въглеродни атоми и има много предимства, най-важните от които са, че е гъвкав, прозрачен и евтин.

Все пак засега графенът не е в състояние да замести използваните днес транзистори CMOS, които се намират в основата на всички микропроцесори, памети на компютрите и потребителската електроника. Той не притежава естествените качества на материалите, от които се състоят традиционните полупроводници и поне засега не може да изпълни функциите на конвенционалния транзистор. Но индустрията, която произвежда полупроводници в Европа, Азия и САЩ възлага големи надежди на графена, понеже, както твърди Федон Авурис внедряването на сравнително по-евтините вериги от графен е в състояние да намали цените на много електронни уреди в бъдеще.

Ръководителят на изследователската група Федон Авурис е роден през 1945 в Гърция. След като взел диплома от Аристотеловия университет в Солун той получил докторска степен по физикохимия в университета в Мичиган през 1974. Провел изследването, което го издигнало в кандидат на науките в университета в Калифорния UCLA и след това е работил в Bell Laboratories на компанията AT&T. През 1978 Федон Авурис се премества в най-голямия доставчик на софтуер, хардуер и коплексни услуги в областта на информационните технологии IBM, където работи и до днес като водещ изследовател, ръководител на отдела за нанонаука и нанотехнология. Смятан е за новатор на международно ниво. Бил е преподавател в университетите Колумбия в Ню Йорк и в Илинойс.

Теоретичното и практическото изледване на Федон Авурис е свързано с електрическите, оптическите и оптоелектронните свойства на нанотръбите от въглерод и графен. Публикувал е над 360 научни статии по тези въпроси.

През 1998 екипът му в IBM представи първия в света молекулен транзистор, създаден на базата на нанотръби, който бе усъвършенстван през следващите години. Авурис отвори пътя към базираните на въглерод интегрирана електроника и оптоелектронна технология. Член е на няколко видни научни и академични сдружения и е бил награждаван многократно за своята работа.