Галерия

1

Намирам за разсипничество да притежаваш, толкова богата и плодородна земя и да не я оползотвориш и то не обичайните култури, но нови модерни разработки, които ще имат бъдеще. Насочил съм се към дървесни насаждения, които в Гърция с изключение на маслината не са развити добре. В момента страната не произвежда и внася, за да покрие търсенето на много и различни плодове от типа кестени, лешници, бадеми и един куп други култури. Същото се случва и в България. Освен това там проблемът е, че дори и местните производители предпочитат да изнасят своята стока за чужбина, не защото вътре в страната няма търсене, но защото износът им носи по-голяма печалба. Освен това в България земята се купува чрез посреднически фирми, което е един допълнителен разход и инвестицията трябва да започне да се изплаща.

Всичко това е още в първичен стадии и иска още много работа. Земята, както и човекът, когато е бил занемарен иска време и внимание, докато възвърне добрата си форма. Оценявам, че след около две години ще имаме възможност да направим нужните промени и да проведем проучванията, с които ще се установи, кои са най-подходящите култури за тази почва.

Сблъска ли се с корупция?

Не. Дори да има корупция, която знам, че съществува, тя не засяга малкия и среден бизнес. Разбрах за случаи с много големи проекти по САПАРД, на компании, които са били свързани с управляващите сили и са били установени нарушения. Случаите бяха разследвани, нередностите установени, а виновниците се наложи да върнат парите, ако не се лъжа. Ясно е, че съществува някаква корупция в България, но тя е на по-високи нива и не засяга до такава степен всекидневието на обикновения човек, както е в Гърция.

Не всички за съжаление са добре настроени към гърците в България и то по различни причини. Имаше ли проблем с българите в началото?

Когато започнахме, имаше една определена предпазливост и от двете страни. Има и историческа обремененост, която тежи в отношенията между двете националности, за разлика например във връзката на гърците със сърбите. Само в последните двайсет години започнахме да общуваме по-тясно. В началото ние искахме да правим бизнес, но не знаехме какво точно да очакваме. От друга страна самите българи не бяха сигурни в нашите намерения от началото и имаше дистанция. В края на краищата всичко се реши с личния контакт, в който и двете страни се опознахме и целите и очакванията ни станаха ясни.

Кой според теб е най-големият проблем в България, с който ти се сблъска?

Липсва квалифицирана работна ръка с желание за работа. Най-силните и с желание за изява хора на България в работоспособна възраст или са заминали за чужбина, или са се насочили към големите градове. От началото на деветдесетте години досега от страната са заминали около милион и половина души, които са се разпръснали из Испания, Гърция, Италия, САЩ. Голяма част от останалите в България са или в пенсионна, или близка до пенсионна възраст, или не искат да се занимават със селско стопанство или са хора (политически коректно казано, обясни елегантно той) с ниска работна култура и без мотивация - мързели. Това е моето наблюдение.

Тези, които все пак са завършили агрономство в момента и работят по специалността си са много малко и са заети в големи корпорации от сектора в градове като Плевен, Ловеч, Добрич или в други провинциални градове и не са готови да дойдат на работа в една малка компания, която тепърва започва да развива дейност.

Първият път когато те видях, ти беше с "Шуменско" в ръка. Кои са ти любимите български продукти?

Първо за "Шуменското". Това е една доста добра бира, която според мен е на по-високо ниво от добре познатите ни Амстел или Хайникен, които освен това са и по-скъпи. Обичам лютеницата. Има много и добри вина в последно време в България, както и различни колбаси и други месни продукти с много добро качество. От местните производители пък може да се намерят много вкусни и биологично чисти сирене и кашкавал. Те, както и виното имат все още малко див, балкански вкус и са доста различни например от френските сирена и кашкавал, които са известни с елегантния си вкус.

Независимо от това, много български продукти имат високо качество и по същество са еко продукти, без да имат печата за това. Земята е плодородна и може да изкара продукт с високо качество, в който да има равновесие между качеството и количеството на вложените начални сурвини. За дълги години Гърция поддържаше много добро качество на местните продукти. Това обаче се промени с годините. България все още има това предимство.

Значи българските продукти имат бъдеще на гръцкия пазар, така ли?

Има бъдеще, но ако българският продукт не пробие на пазара в Гърция, то проблемът със сигурност няма да е в качеството. Това е защото гърците са между най-лошите или по-точно казано, най-странните потребители в света според мен. Те са доста предубедени и това ще е доста трудно да се промени. Средностатистическият грък няма добро мнение за българските продукти и не ги смята за качествени независимо, че не ги познава. Освен това има и комплекса да купува по-скъпото независимо, че някои път може и да не е и най-качественото. Пример за това са орехите – гръцкият потребител ще предпочете гръцките орехи, въпреки че българските са със същото или по-добро качество, но са на половин цена.

В последните години съм правил опит за промотирането на българските продукти на гръцкия пазар и навсякъде се сблъсквам с голяма доза недоверие в началото.

Може би липсва и единна политика от страна на българското правителство и производство, която да подпомогне износа?