Галерия

1

Аржентинката Марина Додеро е била най-близката приятелка на Христина Онасис. 25 години след смъртта на дъщерята на емблематичния гръцки милиардер жената, която помни Атина Онасис от най-ранна детска възраст изрази недоволството си за решението й да продаде остров Скорпиос.

В интервю за неделното издание на вестник Етнос Марина Додеро разказа спомените си от зеления остров в лазурните води на Йонийско море, фамилията Онасис, приятелството си с Христина и малката Атина, която пораснала заедно с нейните деца.

Продажбата на Скорпиос

Когато прочетох новината за продажбата на Скорпиос бях шокирана. Казах си, че не може да е истина. Дори и днес все още съм притеснена. Скорпиос беше и е символът на фамилията Онасис. Не мога да повярвам, че Атина е стигнала до там, че да продаде острова, където се намират гробовете на близките й. По силата на завещанието на Аристотел Онасис 30-те декара, на които се намират те не могат да бъдат продадени. Но за да отиде на гроба на майка й тя или който и да е друг грък ще трябва да почука на вратата на руснака. Защо е необходимо това?

Завещанието

Всеки път, когато се появяваше подобна публикация мисълта, че островът може да бъде продаден ме побъркваше. Но вътрешно си казвах, че в завещанието е описана волята на самия Аристотел Онасис и тя не може да бъде превъзмогната.

Не очаквах Атина да направи такова нещо. Не зная защо го е направила и все още не мога да повярвам. Просто не мога да разбера защо. Единственото нещо, от което не се нуждае са пари. Годишната поддръжка на Скорпиос струва 2 милиона долара. Не са много, ако искаше да запази гробовете. Вуйчо й Александрос дори е балсамиран и тялото му е запазено в пълния му вид. Същото исках да направя и аз с тялото на майка й, но не ми позволиха да я балсамирам тук, в Аржентина. На Скорпиос е погребана и сестрата на Аристотел, Артемис Гаруфалиди, заедно с нашите спомени.

снимка: Погребението на Аристотел Онасис през 1975

Атина през погледа на най-близката приятелка на Христина Онасис

Атина е много сладко създание, майка й я обичаше много. Живеехме заедно в Аржентина поне по 6 месеца в годината. Моите деца играеха вкъщи заедно с Атина. Помня как ходехме на плаж, игрите и радостта им, когато бяха малки. Атина беше при нас, докато стана на 4 години.

Дъщеря ми Христина е кръстница на Атина. Всичките ми деца я обичат много. След смъртта на майка й, баща й – Тиери Русел я отдръпна от семейството и приятелите. Той почти я отчужди от всичко гръцко и всичко, което напомняше майка й и хората, които я обичаха. Скри дори снимките. Не искаше да я вижда никой. Не искаше да има нищо от майка си. Но детето не беше виновно за нищо.

Във всички случаи Атина би искала да знае корените си. През първите години след смъртта на Христина, Тиери Русел поддържаше връзка с мен и често изпращаше писма и картички. Така виждахме как растеше Атина.

След раждането на третото му дете той преустанови нашата кореспонденция. От тогава загубихме контакт с Атина. Не бих могла да повярвам, че тя не обича Гърция, това е много тежка дума.

Няма оправдание за действията на Атина

До една възраст мога да оправдая позицията й, защото тя бе отдръпната от Гърция и своите корени. Но днес тя е една 29-годишна жена. Може да потърси откъде произхожда, да научи и реши сама. Не зная дали днес вече съществуват оправдания.

Вътре в себе си искам да вярвам, че е взела парите от продажбата на острова само за да помогне на Гърция. Само така бих могла да приема това решение. Т.е., че е продала островите, за да даде цялата или част от сумата на държавата на своите дядо, майка и вуйчо. Само тази мисъл ми дава покой. Очаквам това да се случи. Дано го направи. И ако действително иска да избяга от лошата карма на фамилията Онасис, както казват, това е една възможност за да го постигне.

Съжалявам и се надявам да се намери една ръка, която да я „бутне” да даде парите от продажбата на Скорпиос и Спарти на страната, от която произхожда. Дядо й създаде кардиологичната клиника Онасио. Атина не е създала парите сама, за да реши да пререже „пъпната връв” така рязко.

Един остров, изпълнен със спомени

През живота си не съм прекарвала толкова добре никъде другаде, колкото на Скорпиос. Там аз и Христина прекарахме най-големите си радости и мъки. Помня как Аристотел седеше с Христина, мен, Каролайн (Кенеди – б.а.), Джон-Джон (Кенеди – б.а.) и ни говореше с часове. Беше превърнал острова в рай. Бях на 19 години, когато отидох там за първи път.