Галерия

1

След Гийом Самика и Павел Загумни и колумбиецът Агамез напусна зелените. Не отпътува далече, а до съседна Турция. Там ще продължи възходящата си спортна кариера. До турската съседка диагонала прогониха нестабилната финансова ситуация и по-ниските доходи. В прощалното си писмо той изразява желание при по-добри условия да се завърне в отбора и не пропуска да подчертае, че контактът му с управата на Панатинайкос и с треньора Стелиос Казазис е изключително добър.

„Либе” както го наричат накратко неговите съотборници е един от най-силните, най-решителните и най-обещаващите диагонали в света. Неоспоримият талант висок 2,08м. беше любимец на феновете на Панатинайкос.

Първите му стъпки в гръцкия волейбол обаче съвсем не са лесни. Либерман идва в Гърция едва 19 годишен. Влиза в отбора на Никеа. Бори се с трудности и не може да се приспособи лесно в новата среда. Идва сам, а допълнително усложнение се явява фактът, че не знае и дума английски или гръцки. „В началото нещата наистина бяха много трудни. Не говорех езика, не познавах обичаите на хората тук. Не крия, че с всеки изминал ден всичко  ставаше все по-трудно” спомня си днес той. Нещата взимат по-добър обрат, когато от Никеа Агамез  се премества в Панкрати. Между него и треньора се поражда добър контакт. Най-после младият диагонал е оценен. Именно на  помощта на Арсениадис той дължи силната си 2006 година.  

Силния характер на колумбиеца прави впечатление. Начина му на игра, който от мач на мач става все по-добър също не остава незабелязан. Нищо чудно, че през 2007 година той слага блузата на Панатинайкос. Но ето, че и това начало се оказва трудно. Толкова трудно, че за първата година в отбора на зелените днес той дори и не иска да си спомня...

Може да звучи налудничаво, но тогавашният треньор, аржентинец  по произход е категоричен, че Агамез не трябва да играе. „Поне докато аз съм в отбора” - отсича тогава той. Така дошлият току-що състезател не може да прави това, което най-много обича и прекарва една цяла година в резервите...

Нещата малко по малко си идват на мястото когато следващата година отбора поема Мауро Беруто. Беруто повежда зелените към финалите на първенството.  

От 2008 година насам приносът на колумбиеца за зелените става все по-голям. Той се превръща в незаменим играч от отбора. Кулминационната точка настъпва по време на финалите от Купата на Гърция и по време на финалите на първенството. Със 103-те точки, които той събра стана един от най-добрите волейболисти на Панатинайкос.