Галерия

1

След като гръцкото правителство започна да излъчва SOS сигнал, че държавните финанси потъват, кредитните агенции на свой ред започнаха да намалят кредитния рейтинг на Гърция и нейните банки. Вместо социалистическото правителство да си вземе поука още след първото намаление, то продължи да ходи из Европа и света и да разказва, колко трагични са нещата в Гърция. Това неизбежно доведе и до слуховете, че Гърция може и да фалира. Да фалира обаче една страна, не е толкова просто, колкото да фалира едно предприятие (казвам го с уважение и извинение към собствениците преживели фалит). Както всички можем да се сетим хората, които управляват милиарди евро не са вчерашни, казано по народно. Te са измислили финансовия инструмент CDS (Credit Default Swap), който всъщност представлява застраховка по държавните облигации и се задейства в случай на фалит, известен още като кредитно събитие (Credit event) – банкрут, спиране на плащанията, преструктуриране на външния дълг и т.н. С две думи, това се случва, когато някоя държава, която не си плати навреме или въобще задълженията към инвеститорите.

Целият този драматизъм около Гърция бе избегнат с финансовата помощ, която страната получи от Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК). В замяна на ниско лихвения заем, който позволи на социалистите да продължат да плащат заплати и пенсии, Гърция прие да направи някои промени във функционирането на държавния сектор и управлението на финансите си, така че да се вмести в собствените си възможности. С други думи да въведе финансова консолидация и структурни промени. В началото на май месец 2010 Георгиос Папандреу благодари на Брюксел (ЕК), Вашингтон (МВФ) и Франкфурт (ЕЦБ) за 110-те милиарда евро и обеща, че ще спретне нещата в страната, така че дефицитът да падне до нула в края 2014. След което трябва да започне да отделя първични бюджетни излишъци или приходите да надвишават разходите, а с положителния остатък да започне да изплаща сама задълженията си по външния дълг.