Галерия

1

Нищо от това обаче не изглежда възможно една година след началото на оздравителната програма. Надеждите на финансовият министър Георгиос Папаконстантину бяха, че когато кредитните агенции видят колко добре се справя гръцкото правителство с намаляването на дефицита, ще посрещнат Гърция с отворени обятия и още в края на 2011 страната ще може да заеме отново пари от капиталовите пазари. Дефицитът наистина спадна с цели 5% и стигна до 10,4% от БВП в края на 2010, но за жалост бе с поне два пункта по-висок от планирания за този период. Освен това след като правителството показа решителност да окастри пенсии и заплати и да вдигне данъците, не направи нищо, за да ограничи съществено раздутия държавен сектор и разходите, които той трупа върху гърба на обикновения данъкоплатец. Нищо радикално не бе направено и за ограничаването на данъчната престъпност, както и за държавните предприятия, които струват милиарди евро на година, а нямат никаква продуктивна възвращаемост.

И в общата картина на недоволство и негодувание, гърците потънаха в специфичната терминология на икономическите анализатори без да си дават сметка, че промяната трябва да започне и от самите тях.