Галерия

1

С настъпването на кризата и внезапното откритие, че гърците са пред банкрут в средиземноморската страна започнаха поредица от промени. Една от тези промени бе и широкото навлизане на строго икономически термини, познати на специалисти и финансисти в речника на обикновените хора. Изведнъж всички станаха финансови анализатори и икономисти. Отговорът на въпроса „Как дойде тази промяна и какво я довя по гръцките земи?” е лесен.

След като премиерът Георгиос Папандреу излезе и каза, „Пари няма, потъваме като Титаник”, новините по всички гръцки медии оставиха на заден план междупартийните дразги и скандали и се започна всекидневно изследване на макроикономическите показатели на страната до детайли, които до вчера не вълнуваха почти никой средностатистически грък. Информационните емисии започнаха да слагат на първо място новините за колко се продават гръцките облигации, как върви показателят на борсата или какви промени планира правителството, преди още то самото да е издало официално изявление за тях. В автобусите, метрото, на пазара, в магазина, на работното място, дори и на плажа могат да се чуят реплики от рода „Тия кредитни агенции са виновни за всичко” или „Сега се сетиха за размера на външния ни дълг и взеха че ни вдигнаха спреда”. Дори и 92-годишната приятелка на свекърва ми обясни един ден: „Разни спекуланти като Мудис–тудис съсипаха Гърция”.

И така преди година и половина започна да се оформя новият гръцки жаргон, в който термини спред показател, външен дълг, дефицит, агенция за кредитен рейтинг, контролиран фалит и други доскоро нечувани думи станаха част от ежедневната реч на гърците. Ако трябва да погледнем нещата отначало, ще се върнем в първите месеци от управлението на Георгиос Папандреу, който след като прие властта през есента на 2009 година откри, че пари няма. Противно на предизборните му обещанията. Какво ще рече няма пари, запитаха се гърците, които в последните десет години живееха в добре поддържаното финансово спокойствие. Те не се питаха защо имаме пари, нито от къде идват. Просто сме си богати, какво да се направи. Да, ама не.

Без да изследваме защо хората в Гърция са живеели в заблудата, че имат пари при положение, че произвеждат много по-малко отколкото консумират, стигаме до първия термин, който зашлеви гърците в началото на кризата. Бюджетен дефицит или разликата в приходите и разходите на една страна. В началото преди кризата се смяташе, че неговата стойност е около позволената норма за страните от еврозоната, около 3% от БВП. След малко ровене се оказа, че всъщност май е около 7% от БВП. Като прескочим още няколко етапа на изненада, стигаме до крайното разкритие на Европейската статистическа служба (Eurostat). През ноември миналата година след дълго ровене в гръцките книжа Eurostat установи, че дефицитът за 2009 година е бил цели 15,4% от БВП или пет пъти по-голям от нормата установена в съюза (3%). Значи гръцките власти за много дълго време са посмитали под килима истината за местните финанси, така че да се хареса на Брюксел.

И така стърчащия конец с неточните данни за бюджетния дефицит, започна да разплитат жилетката на гръцката икономика.  Държави, които събират по-малко приходи от необходимите им, трябва да теглят заеми. В нашия случай Гърция продава държавни облигации за определен период от време, срещу които получава нужните заеми, за да си покрива празнините в бюджета. Като част от 16-те страни с единна валута евро, лихвите по тези заеми се сравняват с лихвите по кредитиране на Германия. Разликата между двете лихви се нарича спред показател (spread). Той започна да нараства стремително и лихвите на гръцкото кредитиране стигнаха близки до тези на кредитните карти, почти 11%, когато Германия можеше да заеме пари с около 3% лихва. И така докато спреда на гръцките държавни облигации придоби чудовищни размери, либидото на гръцкото правителство се спъхна напълно.

Гърция изпадна в немилост пред капиталовите пазари, които не са нещо различно от банки, инвестиционни или пенсионни фондове, в които са концентрирани голям обем средства и искат да ги умножат, като инвестират за по-кратък или по-дълъг период от време в различни ценни книжа. Подобни ценни книжа са и гръцките държавни облигации, които за съжаление с гореизброените неприятности, престанаха да бъдат атрактивни за евентуалните инвеститори. За да бъде гарантиран интересът на инвеститорите, които заемат парите си на различни организации или държави, световната финансова система е създала агенциите за кредитен рейтинг, като Moody’s, Fitch и Standard&Poor’s. Те за съжаление не бяха много прозорливи в предвиждането на световната икономическа криза през 2008 година, когато се срина Лимън Брадърс в Щатите, което ги направи много по-внимателни в последвалия период.