Галерия

1

Оползотворяването на държавното имущество трябва да стане по възможно най-добрия начин. При дадените условия няма да получим дори и една десета от очакваните приходи. Следователно трябва да се създаде план за действие и подходящите условия, които ще позволят възможно най-добри резултати.

Има обаче неща, които могат и трябва да се задвижат много бързо. Говоря за приватизирането на много държавни предприятия. Един характерен пример за това са гръцките държавни железници ОСЕ. Необходимостта да се приватизират е огромна, не само защото поддръжката им струва на гръцките данъкоплатци по два милиона евро на ден, а и за самото предприятие. Днес само 2 на сто от общия брой превози в Гърция се извършва чрез железниците, докато съответният процент за цяла Европа се движи между 20 и 30 на сто. Мисля, че подобряването на железопътния транспорт ще е от полза на икономиката. Запознат съм, че има инвеститорски интерес за железниците от руска страна. Ясно е, че тази страна има голям опит в този отрасъл. Една подобна инвестиция ще спомогне не само на икономиката, но и на нашите финанси, защото разбираме какви допълнителни проблеми създава загубата на два милиона евро всекидневно. Смятам, че тази приватизация трябва да се проведе по възможно най-бързия начин и наистина не разбирам защо правителството на Георргиос Папандреу не направи нищо за ОСЕ в продължение на две години. Имам дори информация, че са отказали да предоставят информация на заинтересованите инвеститори. На проявения интерес гръцкото правителство е отговорило с мълчание.

Преди два дни бе отлюспен един от старите депутати в Нова демокрация, Сотирис Хадзигакис. Днес се очаква да бъде отлюспен още един, Панос Каменос, ако спази заканата си да не даде вот на доверие към правителството. Какъв е вашият коментар?

Единственото, което мога да кажа за случая с г-н Хадзигакис е, че „принципът показва мъжа”. Казвам това, понеже е известно, че в министерствата, които му бяха поверени във времето той действаше по характерния за отминали епохи политически маниер. И това е най-умереното определение, което мога да дам. Не мисля, че той е най-подходящият човек, който може да се оплаче за демократичния начин на действия в партията. Не искам да кажа нищо повече, понеже вече не е член на Нова демокрация.

Случаят с Панос Каменос е различен. Приятели сме и се ползва от моето уважение. Но не мисля, че е в правото да смята, че е по-„чувствителен” от останалите депутати от Нова демокрация. По този начин той нарушава духа на екипа. Постигнахме една договореност, поради нуждата да спасим страната. Когато сключваш един договор правиш и отстъпки. Трябва да подкрепим правителството на Лукас Пападимос за определения период от време и за изпълнението на конкретните цели.

Все пак, откакто Андонис Самарас пое Нова демокрация напуснаха седем депутати.

Вижте, в началото казваха, че Нова демокрация ще се разцепи, но това не се случи. Повечето от тези седем напускания бяха доброволни. Колегите пожелаха да тръгнат по друг път. В крайна сметка, живеем в демократична страна и това е тяхно право. Единственият съдник на всички ни е народът. Аз вярвам, че по-голямата част от колегите ми в партията разбират и са съгласни с позициите на председателя.

Един много сериозен проблем за Гърция е нелегалната имиграция. Според последните данни на Frontex в страната всеки ден влизат по 300 души, като повечето от тях минават през сухопътната граница между Гърция и Турция. Какви мерки трябва да се предприемат?

Тук съществува един политически проблем, който Нова демокрация подчерта няколко пъти. Освен проблема, който е свързан с географското място на Гърция в края на обединена Европа и е най-близо до Третия свят и Азия, имаме и закона на правителството на Георгиос Папандреу. Той дава надежда на всеки нелегален имигрант, че може да стане европейски гражданин и следователно привлича още по-голям брой имигранти. Така че, със сигурност трябва да има промяна на този закон и ние вече заявихме, че ще го премахнем, когато поемем управлението на страната.

Освен това трябва да променим имиграционната политика изцяло. Трябва да има центрове за прием, в които да се провежда контролът. Онези, които имат право на убежище – да го получават, а останалите да се изпращат обратно в родните си страни в рамките на определен период от време.