Журналисти от гръцкият вестник „Елевтеротипия” се срещнаха с българката синдикалистка Константина Кунева, която все още се намира на десетия етаж в атинската болница „Евангелизмос”.

Посреща ги спокойна. Седи на фотьойл до прозореца и в началото си мислят, че гледа хората, които вървят по улиците, колите по булеварда, небето..., но всъщност Константина вижда единствено чашата, която стои на няколко сантиметра пред нея.

Изминаха шест месеца откакто секретарката на Съюза на чистачките и домашните помощници на Атика, българката Константина Кунева бе нападната с киселина близо до дома си в атинския квартал Петралона. Шест кошмарни месеца за семейството й от онзи ден преди Коледа, когато Константина вика за милост непознатия нападател: „Моля те, не прави това, как ще си отгледам детето?”

Първите дни в болницата са трудни. Тя се намира между живота и смъртта със сериозни увреждания на вътрешните органи, но не се предава. Бори се, както през всички изминали години и оживява. „Сега имам кожа” казва. Знае, че има още много път, докато оздравее, но е изпълнена с кураж, а нейният син й дава сили. Сега може да идва при нея в болницата.

„Аз не мога да се оттегля вече, защото хората имат нужда от помощ. Имат нужда някой да мисли за тях и да им помага отвътре, а не отгоре.” Константинка разказва: „след като дадох показания на полицията, им се обадих още няколко пъти, защото си спомних разни неща, но никой не дойде, за да му разкажа.” Тя иска разследването да продължи и да бъдат намерени извършителите, както и моралните виновници. „Трябва да се стигне до разрешение, защото такива случаи не бива да бъдат покривани. Такива хора са опасни и не е необходимо да страдат и други” казва тя.

Константина е сигурна, че хората, които я заляха с витриол вечерта на 23 декември 2008 г. са професионалисти и зад тях се крият други. Нейните адвокати от дълго време подават жалби, че има съществени пропуски в полицейското разследване.

Но Кунева е щастлива, че хората се отнасят към нея с обич и че името й се споменава често. „Извършителите ще си платят. Те се разяждат отвътре. Във всеки човек съществува истината и тя не те оставя на мира, когато знаеш, че си направил нещо лошо. Не може да ти е спокойна съвестта” вярва Константинка и продължава мисълта си: „Страхът никога не е мотив. Човечеството не се развива така. Проблемите трябва да бъдат решавани”.

Що се отнася до условията на работа и правата на чистачките, Константинка е на мнение, че: „Ако не се промени тази система с фирмите, всички ще загубим. От нас зависи дали ще се промени. Тези, които са собственици, тези които поемат задълженията, тези които се възползват, всички са навързани верижно. Но ние работещите трябва да ги победим. Преди години сме изгонили царете, защото са били много богати и са крадели от хората. Днес крадците са много повече. По каква причина да живеем по този начин. Няма причина.”

Константинка е в Гърция от 2001 г. Идва в страната, защото детето й е болно от сърце и трябва да се оперира. В началото се е сблъскала с много трудности – не знаела и езика, но въпреки това се информирала по всички въпроси. Разбрала за синдиката на чистачките и се записала в него, като след време става и негова секретарка.

Какво й е останало след всичко това? „Случилото се ме направи по-силна и мъдра. Мъдростта е сила. Когато дойде да ме види (министърката на заетостта на Гърция-бел.ред.) г-жа Петраля, й казах, че в древността не е имало училища, но въпреки това са се учели на мъдрост. Сега имаме най-добрите училища, а уроците по мъдрост не са в учебната програма.”

В подкрепа на Константинка вчера бе проведена демонстрация организирана от Съюза на чистачките и домашните помощници с основно искане да бъде прекратено заробването на служителите в сферата на тези услуги, както от държавни, така и от частни фирми и лица. Освен това на демонстрацията скандираха за продължаване на разследването по случая на Константинка Кунева и да има достатъчно постоянни и стабилни работни места за всички – гърци и имигранти. Демонстрацията на хората, които подкрепиха Кунева протече под мотото: „Нека да се борим за нещата, които си струват”.