С един научно издържан, фантастичен, но и ужасяващ сценарий, икономическият вестник Handelsblatt описва днес какво би се случило, ако Гърция излезе от еврото.
Със заглавие « Какво ще се случи ако?…»
Екип от икономисти на вестника, под ръководството на Дирк Хайлман, очертаха най-лошия сценарий, т. е. как би могло да настъпи разпадането на еврозоната. Научен сътрудник в екипа икономисти, разработили сценария, е Клемънс Фуест, преподавател в Оксфордския Университет.
- Според този сценарий, през февруари 2012 г. дълговата криза в Гърция се изостря, търпението и желанието на гърците за реформи са стигнали своя предел, общественото мнение се разбунтува и правителството на Папандреу пада, като изгубва вота на доверие на парламента.
- Новият премиер Андонис Самарас оповестява през април 2012 г. излизането на Гърция от еврозоната и връщането на драхмата. Смяната на еврото с новата драхма става в съотношение 1:1, всички депозити в банките се преобразуват в новата валута и Атина предлага обмяна на държавните облигации в новата валута при 80% от номиналната им стойност. Правителството държи три дни банките затворени, обявява проверки на валутата и забранява изнасянето на евро в чужбина. Фондовите борси във Франкфурт и Париж потъват, банковата система на Кипър се сгромолясва.
- Три дни по-късно гръцките банки отпускат еврото с печат, на който пише „Нова драхма“. На банкоматите гърците могат да изтеглят банкнота от 50 евро от една сметка. Полицията в големите градове охранява банки и обществени сгради. Вложителите в Португалия, Испания, Ирландия и Италия се опитват да изтеглят от банките депозитите си. Банките отварят само за няколко часа. Държавните ръководители и правителства удвояват средствата в механизма за бюджетна подкрепа. Банковата криза е стигнала вече до Европа.
- През юни 2012 г. банковата криза се изостря още повече. Португалия напуска еврозоната. В Испания и Франция започват масови протести срещу новите мерки за икономии, наложени от еврозоната.
- През юли 2012 г., и след натиск от страна на президента на САЩ Барак Обама, Брюксел решава да бъдат въведени еврооблигациите. САЩ се страхуват от нова световна икономическа криза. Германия и Франция емитират еврооблигации на стойност 100 млрд., с цел да подкрепят Испания и Италия. В Германия депутати от коалицията подават оставка в знак на протест срещу въвеждането на еврооблигациите.
- В края на същия месец германският канцлер Ангела Меркел губи доверието на Парламента, който отказва да приеме еврооблигациите. Либералната партия напуска коалицията и Меркел управлява до следващите избори с правителство на малцинството, толерирано от социалдемократите. Впечатляващ спад на фондовата борса. В Рим, Париж и Мадрид хиляди демонстранти протестират срещу Германия.
- Един месец по-късно Меркел и Саркози решават на тайна среща да се въведе "еврото на севера“ и канят в него да участват Холандия, Белгия, Люксембург, Финландия, Естония, Австрия и Словения.
- Бундестагът одобрява след две седмици участието на Германия в „еврото на севера“ и въвеждането на обща фискална политика. В еврозоната сега членуват 1/3 от страните на Европейския Съюз.
- Става ясно, че съсипаната Европейска Централна Банка вече не е в състояние да осигури финансова стабилност. Цената на новото евро е надценена в сравнение с валутите на изгонените страни. Немските стоки са много скъпи и потребителите в страните от южна Европа не ги купуват. Немските компании изпитват сериозни затруднения. На пазарите цари хаос и евроскептиците вземат надмощие. С референдуми се ограничава свободното движение в Европа и вътрешния пазар. Бившият канцлер Герхард Шрьодер напомня, че още преди години е предупреждавал, че ако не се полагат грижи за Европа, от нея накрая няма да остане нищо друго освен един исторически факт.