„Извинете, знаете ли как се прави царска туршия?” пита една клиентка на магазин „Варна” в Атина. Майката на собственика Димитър вече започна да приема поръчки за български козунаци за следващата седмица. От мястото на събитието с чаша фрапе в ръка предава Марина Николова.

 Наближават Великденските празници и по това време обикновено всеки, който живее в чужбина може би се готви за завръщане у дома си – там, където е роден и го чакат родителите и старите приятели. В чужбина едно от нещата, които те свързват с родината, е вкусът на познатите ястия, който като машина на времето може да те пренесе дори в детските години. Преди известно време ми казаха за един магазин в Атина, където се продава всичко, което може да се намери в един добре зареден български мини маркет.

            За първи път минах през този магазин, който ми рекламираха така въодушевено с цел да взема боза за малкия ми син. Докато се въртях наоколо, за да разгледам, един от клиентите попита момчето на касата дали имат от онази кайма, с която се правят принцеси. Принцеси си спомням, че ядох за последен път в началото на ’90 в кафето на Майчин дом на улица „Здраве” в София. Наистина, този спомен ми дойде доста неочаквано и се появи съвсем съживен пред очите ми.

            Магазин „Варна” се намира в центъра на Атина, в един квартал, където през последните години развиват бизнеса си доста българи. В близост до него има и друг български супер маркет, неделното училище за изучаване на родния език, хотел с български собственици, кафе бар, магазин за монтиране на сателитна телевизия с всички български програми – изобщо една малка „Астория”, само че населена с българи.

            Собственикът на магазин „Варна” Димитър Димитров е, разбира се, от Варна. Той живее в Гърция от осем години и първите шест години е работел като шофьор. Неговото семейство също е в Атина – майка му, жена му и 12-годишният му син. Те отварят магазина преди около две години и наемат трима служители. Дясната ръка на Димитър е неговата съпруга, но човекът, на когото има също толкова голямо доверие е Драго, с когото са приятели, откакто е в Гърция.

            В събота сутрин магазинът е препълнен с клиенти, които се суетят около рафтовете. Обстановката е като в кварталния магазин, където хората се познават, а по-възрастните си разменят последните клюки за някой съсед и си разказват какво ще готвят за обяд. Всъщност, хората не се познават, но единствено фактът, че могат да говорят на своя си език и да си поръчат „Бански старец”, кашкавал и луканка им стига. Две непознати помежду си жени си разменят рецепта за царска туршия, поръчват си козунаци за Великден и пожелават „лек ден” на майката на Димитър, която работи на касата.

            „В Атина има още 6-7 магазина с хранителни стоки от България. Ние се развиваме много добре. Идват хора от цяла Атина, за да си напазаруват оттук. Не ни е необходима реклама, защото хората от уста на уста научават за съществуването ни. И ако 90% от клиентите ни са българи, то имаме и още 10% гърци. Идват много гърци, които са били студенти в България. На тях много има харесва българския кашкавал и виното – най-често това си купуват” казва собственикът Димитър. „Има хора, които идват всеки ден, за да си вземат хляб и кисело мляко. Всичко е прясно. Ние работим с доставчици от София, Пловдив и Благоевград и зареждаме веднъж в седмицата. Но иначе всеки ден имаме пресен хляб от България.”

            „Понякога изпълняваме поръчки на нашите клиенти и им носиме неща, които иначе не продаваме в магазина. Например, по два-три пъти в седмицата ми правят поръчки за тестове за бременност, защото тук тестовете са много скъпи – по 18 евро, докато ние им ги внасяме от България срещу 3 евро, без да взимаме процент за услугата” споделя Димитър.

            „Клиентът винаги е прав. Това е нашето мото и се опитваме да удовлетворим всички желания на нашите клиенти” допълва Драго, който също работи в мини маркета. Той също е работил като шофьор в Атина, но откакто неговият приятел отваря магазина се мести при него. Драго е от Русе, но с приятелката си живеят в Атина и въпреки че в някакъв момент мислят да се върнат в България, все още не знаят кога и как.

            Димитър преди е пътувал по веднъж в седмица за България, но вече се връща по-рядко. Всъщност тук птиченцето му е кацнало на рамото и Димитър освен с магазина за хранителни продукти е горд собственик на кафе бар и на авто-мивка, които е отворил през последната година. „В Гърция ми харесва климатът и начинът на живот” казва той, когато вече приключваме разговора. Допивам кафето си пред магазина и разменяме няколко думи с колегите на Димитър. Всички са заети с разтоварването на новопристигналата стока и отчитат какво ще е необходимо за зареждането на магазина през следващата седмица – все пак празници идват...