Галерия

1

 Кениецът Реймънд Кимутаи Бет спечели юбилейния 30и Атински маратон, в който участваха рекорден брой атлети- 26 000. 28 годишният атлет, който спечели маратона и през 2010 г.,  подобри личното си постижение, постигайки време 2 часа, 11 минути и 35 секунди. Това време е рекорд и на турнира (досегашният беше на миналогодишния победител Абделкерим Бубкер- 2:11,39). А рекордът на класическото маратонско бягане е притежание на олимпийския шампион от Атина през 2004 г.- италианеца Стефано Балдини, който пробяга разстоянието за 2:10.55 ч.

Преди две години Бет победи отново на юбилейно състезание- 2500 години от битката при Маратон. Тогава той обеща, че ще се завърне на класическото състезание. Участва и миналата година, а тази година отново е победител. На ул. Фидипиду Бет се откъсна от сънародника си Алекс Сумко Кипуи, който после загуби и второто място на самия стадион Панатинайкон, когато беше надминат от Пол Кибет Косгей. Победителят заяви, че състезанието е било трудно, със силна конкуренция, и обеща, че ако е добре, ще се състезава и догодина.

 Първият грък победител в гръцкия шампионат по маратон е Михалис Пармакис през 2010 г. с време 2:21.56.

Междувременно, стана ясно, че 60 годишен атлет, участник в състезанието на 10 км., провеждащо се успоредно с маратона, е починал. Той е прекъснал бягането, закаран е с линейка в болницата, където по-късно е починал. Организаторите изразиха дълбокото си съжаление за случилото се.

Заради маратона много улици в центъра на Атина бяха затворени, както и някои станции на метрото.

Успоредно с класическия маратон се проведоха и  състезания  на различни дистанции-  5 км, 10 км, състезание за пара олимпийци на 1000 м, бягане за деца на 700 м.

 Един ден преди състезанието беше запалена факлата на маратона. Церемонията  проследиха много известни личности от спортния и политическия свят, както и Микис Теодоракис, който беше почетният гост. Големият гръцки композитор пръв получи факлата с огъня на могилата в Маратон.

 По повод на организирането на класическия Атински маратон, Археологическият комплекс на Маратон се превърна в световен център на маратонското движение. Показани са причината за това състезание- битката при Маратон и митичният войник, пробягал разстоянието, градът и могилата на Маратон, първият олимпийски маратон през 1896 г,  връзката на маратона с Гърция и олимпийското движение, автентичният маршрут.

Маратонът води началото си от Фидипид, един древногръцки вестоносец. Според историята, след битката при Маратон Милтиад изпратил Фидипид, който се смятал за най-бързия бегач в атинската войска, да отиде до Атина и да съобщи за победата над персите. Разказва се, че е пробягал разстоянието без почивка и влязъл на заседанието на Атинския парламент, където произнесъл „Победихме!” и издъхнал. Тази история за първи път е описана от Плутарх в „За славата на Атина” през 1 век пр. Хр., където се споменава изгубеното произведение на Ираклидис Пондикос, който нарича бегача  с името Терсипос или Евклис. Лукиан, през 2 в. пр.Хр. също разказва историята, наричайки обаче бегача Фидипид. В древността не е имало спортна дисциплина „маратон”. Идеята за това състезание и включването му в съвременните олимпийски игри е на французина елинист Michel Breal, приятел на Пиер дьо Кубертен. Първият олимпийски маратон се провежда през 1896 г., на 29 март, с начало могилата в Маратон, следвайки вероятния маршрут, и приключващ на Олимпийския стадион Панатинайкон. По време на бягането водачите се сменят, след средата на дистанцията водачеството поемат гръцки бегачи. Когато става ясно, че води гъркът Спирос Луис, тогавашният наследник на престола Константинос го очаква в края на трасето и го съпровожда като почетен екскорт до финала на стадиона. Времето на победителя е 2:58,50 ч. Пиер дьо Кубертен казва на Спирос Луис „Днес ти написа историята”.