Галерия

1

Обичам момента, в който светлините в киното загаснат. Изпълнен е с очакване, вълнение останало от детските години, когато не правех разлика между картините на екрана и това което се случваше извън него. С времето всеки успява да раздели света извън екрана и този, който виждаме на него, фикцията, проблемите и съдбите на героите и неизбежните кулминация и край, които ни очакват. Киното е индустрия за милиарди, която успява да създаде своя собствена атмосфера и извън големия екран. Тази атмосфера има привкус на лукс, на бляскави церемонии по награждаване, на папараци и пикантни подробности от живота на звездите на филмовата индустрия. Живот като на кино.

Има и една друга част от филмовото изкуство, при която няма рязка граница, при която загасяването на светлините да внася цял един имагинерен свят. Точно обратното, документалното кино осветява определени аспекти на реалността и ги излага ясно на показ, събира вниманието на публиката и представя части от нашето всекидневие, които са около нас, независимо дали ги възприемаме или остават скрити и в страни. Документалното кино преподрежда един по-голям и всеобхватен пъзел, сглобява случки и факти, за да покаже една цялостна картина на определен проблем, събитие или съдба от иначе фрагментираната реалност. Има и една друга функция, която е може би по-важна – да съхрани многообразието на нашата епоха, за да я предаде на поколенията, които идват след нас. Това е историческа фактология, с която само преди век никой не е разполагал.

Погледнато от много ъгли, документалното кино е на гребена на вълната. Не бързайте с оценки, особено, ако не сте съгласни. Всичко започва през 2004, когато Майкъл Мур печели „Златна палма” за филма „Фаренхайт 9/11”. Единствен документален филм сред селекцията от 20 филми, борещи се за престижната награда. След това признание за документалното кино, много други филми, представители на жанра, са включени в селекциите на престижни филмови фестивали. Тенденцията не се оказва временно модно явление. Днес, 16% от филмовия пазар по време на фестивала в Кан се пада на документалното кино. Само преди 5 години този процент е бил едва 5%.

Документалното кино не спира своето развитие до продукции, финансирани от различни компании или културни програми за подпомагането му. Дигиталната епоха носи истинска революция в този жанр. Днес, на практика, всеки който разполага с компютър и видео камера може да прави документално кино. И далеч не е само това – може да се радва на многомилионна публика в интернет. Услуги като YouTube, Vimeo и Dailymotion промениха начина на разпространение, гледане и споделяне на видео в интернет. Невъзможно е да си представим новинарски сайт, в който да няма и видео новини.

Нещо повече, от предлагане и споделяне на отделни видео клипове, споменатите сайтове предложиха на своите потребители и тяхната публика, създаването на канали, в които всеки да може да предлага своята продукция от клипове и филми. Появиха се канали с най разнообразна насоченост. Неизменно се появиха и канали свързани с документалния жанр. The Documentary Network събира в един канал различни документални филми. GRReporter също предлага 3 канала с документални филми, за всяка от нашите езикови версии – български, английски и гръцки.

Любителите на документалното кино създават видео блогове, в които събират харесвани от тях продукции. Такава колекция, с цели и безплатни документални филми, може да бъде открита в сравнително новата социална мрежа Pinterest. Попаднахме и на блог от Tumblr., който е специализиран в представянето на документални филми с продължителност над 3 минути.

Бъдещето на документалното кино е свързано и с платени услуги, които да предлагат документални филми с по-голям бюджет. Такива услуги за стрийм на видео стават все по популярни налагат индустрия за милиарди. Канал за достъп до тези услуги стават смарт телевизорите, сет-топ устройства, различни мултимедийни центрове и игрални конзоли, смартфоните и таблетите. Не можем да не споменем Netflix и Hulu.