Галерия

1

Друг важен сектор, който се развива бързо в България е изнасянето на вътрешни за една фирма услуги и дейности или така наречения аутсорсинг. Този сектор в монета има над 15 хиляди заети и тенденцията е да се увеличава. Добър пример за аутсорсинг е Кока-Кола Хеленик, която е изнесла една голяма част от вътрешната си дейност в България. Ако не се лъжа Кока-Кола Хеленик обслужва над 20 държави и една основна част от дейността на фирмата се изпълнява от София. В България има много фирми, които извършват услуги в областта на счетоводство, финанси и контрол за международни корпорации. В момента няколко големи международни корпорации са се свързали с нас, за да създадат център за извършване на вътрешни дейности в България, подобно на модела на Кока-Кола. 

Според председателят на Атинската търговско-индустриална камара Константинос Михалос моделът на България не е много успешен. Той казва, че твърде ниското ниво на заплатите в страната ограничава покупателната способност на вътрешния пазар и това спира големи инвеститори да се установят на българския пазар. (Михалос твърди, че когато един инвеститор се установява на конкретен пазар иска около 70% от производството да се разпространява на вътрешния пазар, а само 30% се насочва за износ). Съгласен ли сте с това твърдение?

Не мога да се съглася напълно с това твърдение. Това определение за 70% вътрешно потребление и 30% износ е много условно. Фирми като Хюлет Пакърд например имат пет хиляди персонал в София, но всичките им клиенти са на външните пазари, например. Или Фолцваген не смятам, че отива в Словакия, защото страната има голям пазар.

От друга страна не мога да не се съглася с факта, че България остава една от най-бедните държави в Европейския съюз. Това може да представлява проблем за привличането на инвеститори, които се интересуват от вътрешния пазар. Този тип фирми биха предпочели една богата или една голяма държава, пред България, за да инвестират. Например една държава като Русия, в която може богатството на глава от населението да не е голямо, но пазарът е огромен и представлява интерес. Или страна като Швейцария, която е малка като обем, но населението е богато и тя може да бъде предпочетена. Този тип инвеститори действат главно в сферата на услугите, като банки, търговски вериги и други компании от този тип. България все още остава конкурентна среда за привличането на производствени компании. Не смятам, че българският пазар е голям проблем. Пример затова е, че най-големите фирми, които присъстват в страната не се интересуват от българския пазар. Ние сме част от Европейския съюз и ако нещо не се продаде на местния пазар, то лесно може да се лансира например в Германия.

Съгласен ли сте с твърдението на председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова, че данъкът върху печалбата от лихви ще стимулира инвестициите?

Теоретично намаляването на спестяванията ще доведе или до увеличаване на инвестициите, или на потреблението. Реално е малко трудно да коментирам, защото тук сравняват лихвите на депозитите на гражданите с инвестиции, които се правят от фирми. Това, че някакви хора държат пари в банката, за да получават лихва, не означава, че ще ги вложат в инвестиции като ги обложим с данъци. Истината е, че спестяванията в България в последните години са на рекордно високи нива и е нормално в период на криза спестяванията в банките да се увеличават. Когато хората не са сигурни какво може да се случи след няколко месеца, те предпочитат да пазят парите си, а де не ги харчат. По-добре е парите да се вкарват в производство или потребление, защото това движи една икономика, но все пак бих се въздържал от оценка по конкретната тема.

Как се отрази европейската дългова криза на инвестициите в България? Намаляха ли гръцките инвестиции?

Инвестициите в България намаляха значително от 2009 насам, но това е следствие от промяната на техния характер, както отбелязахме по-горе в нашия разговор. Парите, които преди се вливаха във финанси, търговия и недвижими имоти, статистиката ги отчиташе като инвестиции, въпреки че обикновенният човек като му се каже думата инвестиции си представя заводи и машини. Тези средства, които се наливаха в строежите на молове, финансиране на банки от централите и развиването на търговски обекти вече ги няма, но инвестициите в сферата на производството се запазиха и при тях дълговата криза нямаше сериозен ефект. Засегнати останаха може би по-мащабните проекти, които засягат над няколко стотин милиона евро.

В Гърция предстои масово прегрупиране на финансовия сектор. Вече започна сливане на банки, които имат стратегическа позиция на българския пазар. Как ще се отрази това на нашия пазар?

Доколкото българският пазар зависи от гръцките банки мога да кажа, че ако в предишните години клоновете в страната са получавали средства от фирмите-майки, сега ситуацията води до намаляване на общите инвестиции във финансовия сектор като цяло. Ако преди кризата инвестициите в банковия сектор са били между милиард, милиард и половина годишно, което до голяма степен се дължи на гръцките банки, то в последно време тези суми са паднали на 200-300 милиона гдишно. Това означава, че инвестициите като цяло намаляват.

Какви са основните стъпки, които трябва да се направят, за да се привлече един бизнесмен да инвестира на конкретен пазар според българския опит?