Галерия

3

2

1

Много гърци пътували на запад през 18-ти и 19-ти век станаха ядрото на новата буржоазна класа тук. Те бяха потопени в двете култури и именно в тези условия се роди и класическата музика в Гърция. Когато се образува буржоазната класа тук, тя имаше родствени връзки с буржоазната класа на запад. Но държавата е малка, а и на фона на историята ни липсваше дълбочина в традицията на класическата музика. Такава беше ситуацията и с театъра и с изобразителните изкуства. Имаше винаги една разлика във фазите. Първо нещата се случваха на запад, а след 10, 20 години идваха и тук. Тук те приемаха една малко по-различна форма, с което се получаваше и един интересен диалог  между двете култури.

Направих около 200 предавания за класическа музика през 90-те години. По трета програма на гръцкото радио.

Опера и класическа музика имаме от 19-ти век на Йонийските острови. Тези острови не са били никога турски. Някога  са били притежание на италианците, за малко и на англичаните. Класическата музика започна да се заражда в Гърция след освобождението от турско робство. Към края на 19-ти век и по време на целия междувоенен период  в Атина се заражда силен музикален живот. Творят композитори, следвали зад граница. Това е един музикален живот, здравословен и добър като се има предвид размерите на държавата. Тогава хората, които създаваха тази музика бяха в постоянен диалог с хората от останалите сфери на културата. Както става на запад. Симфонична музика, опера, театър, литература, изобразителни изкуства – всички са една компания. Нещата се развалят в Гърция след Втората световна война и след гражданската война. С поляризацията на буржоазната класа на десница и левица. Елитът от  междувоенния период  е принуден да определи позицията си спрямо диктаторството на Метаксас. След войната се появиха и популистичните тенденции.

Получи се една странна ситуация, която дори и учените още не са изследвали. Гръцката музикална школа  губи влиянието си, а вместо това голяма популярност получава обикновената, проста песен. Музиката, която подкрепя по-голямата част от левицата.

Работата е там, че гръцката музика имаше лошия късмет прекалено рано да починат двама много големи творци на модернизма. Единият е Никос Скалкотас,  който почина  през 1941 година, а вторият е Янис Христос, който почина през 1970 година. Още една личност от онзи период -  Ксенакис, заминава за Франция и се приспособява към международния модернизъм.  Ако тези трима души бяха останали в Гърция, сега нещата щяха да са по съвсем друг начин. През 70-години за жалост всичко свършва. 

С хунтата се сложи и окончателен край на всичко.

Това, което в момента изживяваме в областта на културата е една странна ситуация. Имаме оркестри , имаме опера, имаме хорове и т.н. но търпим последствията, от това което се случи от 70-те години насам. Резултатът е голямо объркване и безизходица. В момента популистичната култура е паднала много. Нещата са кълбо от проблеми. Но това е мое  мнение. Други може да кажат друго.

Успехите и приносът на гърците за света днес са повече в чужбина отколкото тук.  Този принос  винаги е започвал от две различни места.  От хората, които живеят и творят в Гърция и тези, които  живеят и творят зад граница. Имаме  хора на много голяма висота в чужбина. В Гърция научното, музикалното, творческото и културното пространство са малки.  Каквато ни е и държавата. С малко хора, тесни граници, но със страст и ентусиазъм. Обикновено когато гърците заминават за чужбина, реализират силното си желание за напредък, успех и развитие. Когато им се дадат необходимите условия,  могат да сътворят прекрасни неща. Имаме много добри специалисти по цял свят, независимо дали говорим  за компютри, физика или изкуство.

Факт е, че вътре в държавата нещата са по-трудни. По-добра връзка имаме сякаш с личностите от гръцката историята, отколкото със ситуацията в момента. В момента Гърция е осиротяла  от духовна гледна точка.  Един голям период  от време се задоволявахме да се възхищаваме и да се гордеем с хора, които са се родили в междувоенния период. Теодоракис, Елитис, Сеферис, Мелина, Хадзидакис, Ксенакис... Това бяха хора или допринесли  за развитието на определени идеологии и културни течения, както беше  случаят на Елитис например,  или хора, чиито имена по-късно бяха развявани като знамена в различните области на културата. Тези хора се свършиха обаче и нещата  сега са много по- трудни.  Те са трудни и по целия свят. Изчезнаха  всякакви традиционни рамки, върху които човек може да се опре за да твори и гради.