Галерия

3

2

1

Хаосът днес е навсякъде. Ако някой следи какво се говори през последните два месеца по телевизията, какво се пише в пресата и какво се говори в чужбина за нас става ясно, че това което сега ни дойде до главата не е защото някой „лош” ни завижда, че сме гърци и иска да ни  мъчи и урочасва. Икономическото сриване и цялата тази паника е процес, който е започнал преди 10, 20 години. Политиците си играеха техните си политически игри,  народът също  „участваше в играта”, всеки с партийните си и класови  интереси. И ето, че днес ни идва сметката за всичко. Обратът, който нещата взеха със силната полулистична тенденция , с търсенето на лесните пари и със зависимостта от тях успя да убие  съвсем сплотеността на гръцкото общество.  Друго нещо, което се случи с Гърция е, че по исторически причини никога не си затворихме сметките с историята.  Никога не казахме „Добре де, каквото станало, станало в междувоенния период, каквото станало, станало по време на Втората световна война”. Мисля си, че българите, румънците и сърбите имат вече една установена позиция, която са приели и са се примирили с нея. Ние живеем с една постоянна идея, че сме първите, но са ни наказали, че сме народ на победители , че сме това, че сме онова... А важното е човек да има една по-земна, по-здрава връзка с реалността.

Целенасочено бих променил едно качество в днешния грък – повърхността. Ако можех бих я изкоренил. Бих задържал будността, бодростта, остроумието му. Но всичките тези качества са резултат от обстоятелствата, в които живеем. Докато обстоятелствата са такива ще ги има и  тези качества. Както когато живееш в джунгла. Трябва да си винаги буден и нащрек  за да оцелееш. От друга страна това означава сериозна загуба на енергия. А когато енергията не се концентрира на едно място, тя се разпилява. При други народи, при които нещата са по-уравновесени от историческа гледна точка, тази енергия се оползотворява по-правилно. Тя минава в развитие, градеж и т.н.

Шоковете, които Гърция изживява са много. Смятам, че днес нещата са много трудни за нас. Защото минахме през целия следвоенен период, когато имаше пари, развитие и много други неща. В момента обаче сме съвсем безсилни пред това, което глобализацията носи със себе си от гледна точка на технология, промишленост, социология, култура и т.н.  Смятам, че човек трябва не само да може да се гмурне в супата на глобализацията, но и да може да плува в нея. Както когато вода залее къщата ти, трябва да можеш да плуваш, а не да се качиш на един стол и да гледаш  водата отгоре...  Никой не може да изолира нито имигрантите, нито идеите, нито интернет, нито Международния валутен фонд, нищо... Нещата са вече факт. Това да говорим, че ние сме такива или онакива са вече глупости... Трябва човек да разбере какво се случва за да знае  и какво да направи.

Ще  ми се вече де се пенсионирам. Ако преди една година ме беше попитала каква ми е мечтата, щях да ти отговоря, че мечтата ми е да допринасям повече в областта на културата. Но сега започвам да търся повече спокойствие.  Мечтите ми минават повече в областта на личния план. Сега мълча.

Ъгъл, за да се скрие търси днес гъркът. Мисля, че в момента гърците наистина не знаят къде да се скрият и как да избягат. Като общество съвсем не търсим равновесието си в момента. Времето за това беше преди години. Сега отново сме принудени да се борим за оцеляване. Икономическо и културно.

Юрна ни тази криза да търсим начини да се справяме с нещата. Дали това, което се случва с хората  днес ще се отрази добре в бъдеще не знам. Ще говорим пак след една година и ще видим. В момента точната дума за нещата е „неизвестно”.

Ясно е обаче едно. Кризата може да ни приземи в една реалност с по-здравословни основи. Да трябва да се справим с един по-здравословен закон на джунглата. И това е позитивното от цялата ситуация.