Галерия

1

Със засилването на кризата потребителите в страната дават предимство повече на етикета “Произведено в Гърция”, отколкото на вносните стоки. Манталитета на потребителите от средата на деветдесетте години, които търсеха скъпото, вносното и луксозното се изпари с промените в социално-икономическия живот в Гърция и днес техния профил е диаметрално противоположен. В момента средностатистическият потребител в Гърция предпочита да закупи стока, която е произведена в страната, без значение дали компанията-производител е гръцки или чуждестранна.

Мнозинството смятат, че качеството на местно произведените стоки е по-добро, но дори тези потребители, които не споделят това мнение са готови да изберат произведеното в Гърция, за да подкрепят местната икономика. Това сочи проучването на Института за изследване на потребителите в търговията на дребно, което специалистът Левтерис Киосис представи на маркетинговия форум “Turning Insights Into Actions”.

Анализът на поведението на потребителите в последните две години сочи, че 70% от гърците вече смятат местно произведените продукти за по-добри от вносните. 36% от тях са готови да платят по-скъпо за местно произведената стока от вносната. Други 20% не смятат, че местното производство е с по-високо качество от чуждестранното, но въпреки това те ще купят гръцки продукт, за да подкрепят гръцките предприятия.

Освен националния етикет предпочитаните днес стоки трябва да имат високо качество, но да не са твърде скъпи. Съотношението “качество към цена” (value for money) вече играе много сериозна роля. След задълбочаването на кризата потребителите в Гърция са много по-консервативни в решенията си къде, как и за какво ще похарчат парите си. Те искат да допринесат с каквото могат за задържането на работни места в страната, което провокира така нареченото “национално ориентирано потребление”. Те предпочитат местни продукти, но се оглеждат за по-добри оферти и по-примамливи цени.

Профилът на най-активните потребители в Гърция е от хора в продуктивна възраст (25-45 години), които са средна класа, работещи и главно жени. Повече от половината покупки от супермаркета фигурират в списък създаден още от дома и са част от рутинния пазар на едно домакинство. Големят залог за търговските представителства и компаниите е как да направят своя магазин или супермаркет по-привлекателен и как да успеят да увеличат продажбите си.

Данните в Гърция сочат, че въпреки спадането на приходите и до известна степен намаляването на консумацията цените на основни хранителни продукти са се повишили. Това се дължи на пренасочването на интереса на консуматорите от общите стоки към стоки с по-голяма първична важност – хранителни продукти и лекарства. Характерно за гръцките потребители е, че те предпочитат да пазаруват всички основни видове стока от един и същи магазин.

Иро Пападопулу, която е Managing Director, TNS ICAP заяви, че потреблението на домакинства е спадало с -4,8% в сравнение с 2011 и една домакиня оставя средно 17,7 евро на всяко ходене на пазар. Въпреки, че гърците купуват по-малко стоки на едно отиване до супермаркета, те ходят по-често на пазар.

Общото настроение на потребителите остава негативно, като 88% от участвалите в анкета на ICAP са признали, че със собствените си доходи не могат да платят всички сметки за ток, вода, общи режийни и банкови задължения. 78% заявили, че са нещастни и това се дължи главно на правителствената политика. Други 58% са завили, че не могат да правят за планове за следващите 12 месеца, защото изпитват дълбоко чувство за несигурност за близкото бъдеще. Това състояние на гръцките потребители ги спира от взимането на решения за големи покупки. Маркетолозите определят гръцките потребители като уплашени и недоверчиви, търсещи продукти с национална идентичност, които да имат качество, но да не са твърде скъпи.

Луис Мишел Барботен, който е президент на Global Shopper Insights, SymphonyIRI Group  даде някои важни съвети на търговските вериги как да направят магазините и супермаркетите си по-привлекателни за все по-взискателните си клиенти. Потребителите вече са изключително добре информирани и познанията са им далеч по-богати в сравнение с тези преди 30 години. “Потребителите вече са специалисти”, подчерта Барботен и допълни, че свръх предлагането на стоки и услуги изисква много по-гъвкав метод на действие, който да има за опорна точка удобството на потребителя. Характерът на пазара се е променил коренно и с него трябва да се променят и връзките между индустрията, производителите и търговците. Сега продуктите, които се произвеждат трябва да са наистина иновационни, за да могат да се разграничат между моретата от сродни стоки.

“Ключовите думи са бърз, лесен и удобен”, заяви специалистът. Според проучванията в Гърция на човек му трябват около 47 секунди пред рафта със стоки преди да вземе решение с какъв продукт ще си тръгне от супермаркета. Това време във Великобритания е 107 секунди. Тенденцията е, човек да чете до осем думи когато се намира в магазин, затова най-добрият начин да се информира клиента за качествата на една стока е чрез снимки, картинки и колажи. Продуктите, които са позиционирани по-добре и имат по-привлекателна опаковка в съчетание с подходяща цена най-често е победителят между сходните продукти. Това обаче не означава, че той е най-добрият продукт или най-качественият.

Над 50% от потребителите съзнателно избират продукти, които може да не са добри за тяхното здраве, но имат качества, които те предпочитат. Когато домакините стигнат до магазина, те до голяма степен знаят какво искат да купят. Спонтанните покупки в търговските обекти възникват много по-често в магазини, които са подредили стоките в логиката на приложение, а не от произхода им.