Галерия

2

1

Това са коварни въпроси и аз не искам да изказвам мнение по тях. Така или иначе не разполагам с достатъчно информация. Мога само да кажа, че наскоро четох много хубав доклад, изготвен от икономисти на МВФ, в който се твърди, че Гърция може да се справи без да се налага опрощаване на част от дълга.

- Някои икономисти смятат, че единственият начин Гърция отново да стане конкурентна на международните пазари е да се върне обратно към драхмата. Това реалистичен сценарий ли е?

Не, не мисля така. Политически това не е реалистично, защото не виждам сериозна политическа сила в Гърция, която би застанала зад такава политика. Икономически този сценарий също е нереалистичен. Ще има големи трудности. По-голямата част от дълга е деноминиран в евро. Преизчисляването му в драхми ще бъде шок, защото курсът е много по-висок. не, не мисля, че това е реалистично или добра възможност. Вместо това мисля, че гърците трябва да погледнат към Балтийските република или към България. Вие сте свързани с еврото и поддържате стабилен курс. Не девалвирате валутата си, но в същото време се опитвате да спечелите конкурентност чрез така наречената вътрешна девалвация. Или намаляване на заплатите и на ръста на заплатите и повишаване на производителността. Това е правилният подход.

- Много икономисти видяха в гръцката криза краят на Еврозоната. Вие как виждате нейното бъдеще?

Не мисля, че този катастрофален сценарий трябва да се сбъдне. Гръцката криза си има своя предистория. В Еврозоната назряваха проблеми, на които не се търсеше решение и сега те се появиха на преден план. Решения се взимат както на държавно ниво, така и на европейско ниво. Погледнете Испания и нейното социалистическо правителство. Те са истински тачеристи - сгромолясват публичните разходи, реформират пазара на труда, за да избегнат гръцката криза и да си възвърнат доверието на пазарите. До известна степен това се случва и в Португалия, Ирландия. Това са все уважавани страни членки на Еврозоната. На европейско ниво се води голяма дискусия как да се затегне финансовата дисциплина и да се направи Пакта за стабилност и развитие по-ефективен. Така че има инициативи.

- Като се има предвид нивото на гръцките инвестиции в страните от Югоизточна Европа, ще има ли за тях някакви последствия от гръцката икономическа криза?

Ако Гърция се справи с проблемите си чрез реформите, това ще намали риска и за съседните страни. Между другото тези страни имат техни собствени икономически проблеми и трябва да се съсредоточат върху тях, а не върху кризата.

- Казвате, че някои политики имат съмнителен ефект върху икономическия ръст и като пример давате политиката на Европейския съюз по отношение на климатичните промени. Бихте ли обяснили какво имате предвид?

Първо защото има много малко аналитична информация за решенията, които бяха взети на срещата на високо равнище преди няколко години да намалят драстично вредните емисии. Не съм чел аналитична обосновка за това решение. А е важно, защото има последствия. Например така наречените неконвенционални горива са по-скъпи от конвенционалните. Ако се направи някое технологично откритие това може да се промени, но в момента е така. Задължителното решение да се увеличи делът на биогоривата означава, че те трябва да се субсидират. Някой трябва да субсидира тези биогорива. Това важи както за Европейския съюз, така и за САЩ. И това е противоречие, то влиза в конфликт с фискалната страна на икономиката. Затова решенията на Европейския съюз трябва да се базират на сериозни анализи. А страните от Европейския съюз не трябва да се съгласяват с всичко, за да не страдат от последствията им.