Галерия

1

Гърция е в ситуацията на Параграф 22. От една страна Европа иска външния дълг да се намали, а от друга да стане достатъчно конкурентна, като се проведе вътрешна девалвация. Девалвацията разбира се не може да дойде от валутата, но от намаляване на търсенето, отрицателен икономически растеж, като по този начин се губи всякаква възможност за развитие на конкурентността от публичните разходи. С други думи, намаляване на бюджетните разходи за заплати, пенсии, инвестиции, което неизбежно води до рецесия. Това бе заключението на независимият депутат Вагелис Папахристос, който говори на форума с тема „Отговорът на европейската левица на кризата с външния дълг и строгата икономическа политика”.

Дългът на една страна не зависи само от неговия обем, но и от размера на лихвите по него и условията по изплащането му, казва социалистът. В същото време строгата икономическа политика ограничава всяка възможност за положителен икономически ръст и планът на правителството да образува първични бюджетни излишъци от 2015 година е неприложим в тези условия. „За да се намали външният дълг до 2020 на 130% от БВП, Гърция трябва да има първични бюджетни излишъци най-малко от 4,5 на сто или осен на сто в най-добрия случай”, казва Папахристос. За да покаже, че това е много трудно изпълним план, той даде пример с Норвегия, която единствена подържа такова ниво на показателя и то поради залежите на горива, които има.

Папахристос смята, че неговото преструктуриране е неизбежно, но под каква форма ще стане все още не е ясно. Според него Германия накрая ще притисне гръцкото правителство да приеме варианта haircut- намаляване дълга с някакъв процент, срещу още по-сериозни условия. Той подчертава, че частните инвеститори, които държат гръцки държавни облигации трябва да се разделят по категории, така че по-силните икономически кредитори да понесат по-голямата тежест от окастрянето, за разлика от по-малките.

Лидерът на парламентарната група на крайната левица СИРИЗА Тодорос Параскевопулос говори за проблемите на фискалната консолидация и нуждата от преориентиране на данъчната политика. Според него всички държави в Европейския съюз трябва да имат единна данъчна политика, която да е насочена към печалбите на големите компании и милиардерите, за да има справедливо разпределение на капитала. Изисква се пренасяне на средства от богатите европейски страни към по-бедните, за да може да се осигури равенство в статута и в условията на живот.

Дори и дискусията около евро –облигациите се води не за да се улесни проблема с външния дълг в страните от европейската периферия, казва левичарят. Той заяви, че спекулативните банки кредитират Европейската комисия и европейския помощен фонд с един процент лихва, които от своя страна кредитират Ирландия например с 6,8% и това реално не е помощ. По този начин външните дългове на проблемните страни се увеличава, а не се намалява и решение на дълговата криза не се намира. В случая на Гърция данъчните престъпления и неплащането на данъчните задължения е причината за разрастването на външния дълг, казва Тодорос Параскевопулос.  

Белгийският социалист Ерик Тушен заяви, че не може да се избегне дискусията за това дали външният дълг трябва да се плати или не. Това е важна тема и не трябва да се пропуска, подчерта той. Този въпрос трябва да присъства в общественото пространство и трябва а се подложи на обсъждане, което е отговорност на левицата. От гръцка страна обаче този призив не срещна отзив, защото представителите във форума заявиха, че все още не са готови да поставят въпросът публично.  

Тушен говори и за опита на други европейски страни в борбата срещу строгата икономическа политика. Той даде пример с Франция и Испания, които също бяха подложени на строги финансови рестрикции и през 2010 година особено в Испания имаше сериозни обществени вълнения. От разговор с френски комунистически лидери Ерик Тушен е разбрал, че крайно десните сили не са готови да поемат властта, ако правителството падне. „Ако утре Саркози подаде оставка, левицата не е готова да поеме властта”, цитира анонимния си събеседник Тушен.

Подобна е и ситуацията в Гърция, където нито комунистите, нито левите радикали нямат готовност, а както личи и желание да поемат управлението на страната. Преподавателят по икономика и член на левите радикали от Синаписмос Евклидис Цакалотос заяви, че левите сили не искат властта днес. Според него в момента европейската икономика и капитализма е нов преходен период, в който търси нов модел. „В момента сме в един период на промени, които трябва да мине повече време, за да се променят настроенията и вижданията. Иска се много време, за да се промени капитализма”, казва икономистът и добави: „Искаме много малки победи, за да променим начина на мисленето на масата да достигнем един нов модел”.