Галерия

2

1

Емануела Карастоянова

    Намирам се в дома на семейство Емилиос и Александра Мартини. Няколко дни след отличаването им с наградата за Обществен принос за 2009г. имаме среща за интервю. Още с прекрачването на прага на тяхната къща разбирам колко съм щастлива, че се срещаме именно тук – в техния дом. ДОМ с главни букви – топъл, обширен и гостоприемен като техните сърца. Разбирам, че имам пред себе си изключителни хора. Седнала удобно на дивана  преглеждам списъка с въпроси, но всъщност си мисля само едно – как да върна стрелките на часовника назад…Това е място от което не искам да тръгна.
    Семейство Мартини имат четири дъщери. Натали е на 20 години и е състезателка по шоу джъмпинг (а в миналото също и по дресировка), член е на Клуба на Атина по конна езда, участва също и в Средиземноморския клуб по конна езда. В момента е студентка по маркетинг, мениджмънт и конна езда в Warwick College в Англия.
    Печелила е второ място в Шампионата по дресировка за деца през 2004г., победителка е с най-много точки в Шампионата за деца през 2004, печели купата в категория деца през 2004, участва във финалите на Международния шампионат FEI Challenge по дресировка в Германия през 2004, победителка с най-много събрани точки в състезанието В6 по дресировка през 2005.
    Моника е на 18 години и е член на Клуба на Атина по конна езда, участва също и в Средиземноморския клуб по конна езда. Печелила е второ място в Балканския шампионат за младежи през 2009, второ място в Шампионата на Гърция  за младежи през 2009, победител в Балканския шампионат (Амазон тим) през 2008, победител в Шампионата на Гърция за младежи през 2007, взима участие в Европейския шампионат за младежи през 2009.
    Лаура е на 15 години и е състезателка по шоу джъмпинг и дресировка и е член на Клуба на Атина по конна езда, участва също и в Средиземноморския клуб по конна езда. Победителка в Балканското първенство по шоу джъмпинг за деца през 2009 (индивидуално и с тим), победител в първенството по дресировка за деца през 2008, победител с най-много спечелени точки в състезанието А3 за младежи през 2006. Най-малката е Паола, на 9 години и е член на Средиземноморския клуб по конна езда.

GRREPORTER: Първо бих искала да Ви попитам дали очаквахте наградата…

Емилиос: Не, изобщо. Видя ни се малко странно дори. Обясниха ни обаче защо ни наградиха. Разговарях с председателя, заместник председателя и човека, отговорен за връзките с обществеността на Съюза на Спортните Журналисти в Гърция. Казаха, че никога не е било наградено нещо благородно само по себе си. От друга страна сме и малко известни в Гърция - в областта на конната езда няма човек, който да не ни познава, тъй като вече 10-12 години се занимаваме с този спорт, а също така и нашите деца. Опитваме да помагаме на всички, без да имаме мания на тази тема - т.е. няма членства в организации, съвещания. Тези неща не ни интересуват, искаме да сме по-далече от тях. Опитваме се колкото се може по-благородно да помагаме на хората.  И един ден просто ни казаха: „Знаете ли какво, решихме да наградим едно семейство, което има по-благородна цел в сравнение с другите и се опитва да помогне и на семейството си, и на спорта и едновременно иска да покаже нещо по-хубаво в спорта”. Така и се озовахме на церемонията по връчването на наградите. Когато пристигна писмото не можах да повярвам. Вътре пишеше, че семейството ни е пример за подражание. И ме обхвана луда радост. „Не е възможно” мислех си. Знам, че се опитвам да правя всичко, което е по силите ми, за да са добре нещата.

GRREPORTER: Сега вече когато държите наградата в ръцете си какво си мислите? Какво означава тя за Вас?

Емилиос: Ще кажа само едно – награда за цял живот!

Александра: Това, което правим го правим, просто защото така го чувстваме. Важен е и начинът, по който живеем. Живеем в много близък контакт с нашите деца, както и те с нас. Голямата е почти на 20 години, най-малката почти на 9. Разликата във възрастта между тях е голяма – 11 години, но са в много близък контакт. Разбира се, през деня децата ходят на училище (голямата следва в Англия), но всяка вечер сядаме всички на масата и вечеряме заедно.

GRREPORTER: Вие сте едно много сплотено семейство…Това се вижда.

Александра: Така е. Фактът, че и четирите деца се занимават с конна езда ни свързва всички още повече. Съботите и неделите имаме състезания – натоварваме конете, натоварваме децата и отиваме заедно на състезания. По време на състезанията момичетата си помагат една на друга, нищо че участват в състезание и на практика се състезават една с друга. Те си помагат въпреки това. По време на тренировки ако едната има проблем с коня си, другата й помага. Ще го нахрани и ще направи каквото е нужно. Между децата се създава един много добър климат и за нас това е най-хубавото. Защото ние ще сме до тях докато ни стигнат силите. Като родители със сигурност ние ще си тръгнем първи от този свят и това да знаем, че децата ни са сплотени помежду си е голяма радост за нас.

Емилиос: На базата на тази логика ние сме построили нещо като ядро. Ще си отидем в някакъв момент, това е сигурно. А те - четири деца, части на едно ядро ще имат също четири деца, които от своя страна също други деца и по този начин се образуват ядра сателити. Малко по малко всичко това ще се разрасне... Надявам се това да продължи, защото така би трябвало да се строи нашето общество.

GRREPORTER: Как се роди любовта ви към конната езда?

Емилиос: Децата сами ни доведоха до тази „беля”. Втората ни дъщеря е луда на тема коне. Все ни молеше да ходим да  ги гледаме. Така един ден минавахме с колата покрай едни коне - имаше състезания, бяха се насъбрали много хора и това беше... Наложи се да си променя маршрута. Около една година не минавах оттам, с надеждата дъщеря ми да забрави за тези коне. Но не щеш ли затвориха новия път, който бях избрал и така се принудих да минавам пак по стария - с конете. Един ден просто влязохме при конете.. и не излязохме…

GRREPORTER: Каквото е писано да се случи, ще се случи…

Емилиос: Да, определено.

GRREPORTER: Най-голямата Ви дъщеря Натали следва конна езда в Англия…

Емилиос: Всичко започна от Моника, втората ни дъщеря. По-голямата- Натали  прихвана любовта към конете от нея и в последствие стана по-добра и от нея. Веднъж Натали си беше счупила ръката и 15 нощи спеше седнала. Първото нещо, което направи след като минаха тези 15 дни и нощи (през които ние не спахме) беше да отидем да видим конете. А щом счупването се оправи (което беше много лошо- в рамото) пак се качи на кон. И понеже се оказа, че конят не беше най-добрият за бягане с препятствия, Натали реши да се занимава с дресиране. А беше само на 12 години. Стана шампионка на Гърция и на южна Европа по дресиране… с кон за бягане с препятствия представете си! И така, това всичко продължи и продължава до ден днешен. В момента тя следва в Warwick College бизнес мениджмънт и конна езда.

GRREPORTER: Каква е ситуацията в Гърция по отношение на конната езда?

Емилиос: Драматична

Александра: В Гърция нямаме нищо… С помощта на Международната федерация по конна езда гръцката федерация организира семинари за треньори. Семинарите траят 3-4 дни, след което участниците пишат курсови работи и трябва да докажат, че имат нужните знания, за да преподават. Следване в истинския смисъл на думата тук няма.

GRREPORTER: Разбирам, че в тази област нещата се развиват съвсем на любителски начала…

Александра: Именно. Гърция не е голяма сила в областта на конните надбягвания. Въпреки че в миналото сами по себе си конете са били използвани от гърците много, особено по време на работа.

Емилиос: Първият човек, който полага основите на дресировката в света е Ксенофонт -500г. преди Христос. Той е написал и първата книга за дресиране. Дресировката за древните атиняни е била вид обучение на конете по време на пътуванията им с кораби до други места. С упражнения по дресировка те са ги държали във форма, така че като излязат на суша след 30, 40, 60 или кой знае колко дни, да могат да ходят и да бъдат във форма. Древните атиняни са положили основите на дресировката. Представете си, че това нещо е станало преди толкова много години, а Гърция в този момент, както и другите балкански държави е съвсем изостанала в областта на състезателната конна езда.

GRREPORTER: Като родители бихте ли искали децата Ви да посветят живота си на конната езда, тя да им стане професия?

Александра: Бих казала, че да. С всичките негативни и позитивни страни. Децата имат различен характер, всяка една се интересува от различни неща, едната е по-състезателна, другата е по-позитивно настроена, на третата пък й харесва повече да организира околните… Да, бих била доволна от подобен избор. Лично смятам, че имайки връзка за цял живот с един кон или по-скоро с много коне човек се променя и се научава да вижда живота и хората около него по друг начин.  

Емилиос: Нека да започнем от това, че всеки човек трябва да прави това, което му харесва. Ако не прави това, което му харесва няма да го прави добре.

GRREPORTER: Какво дава на човека конната езда? Какво научава той от нея?

Александра: Смятам, че тя научава човека на много неща, но на най-много неща научава децата. Първо конят научава едно дете на грижа, да е отговорно за друго същество - същество, което зависи изцяло от него. Например ако не сложи на коня вода да пие, той ще е жаден, ако не му даде да яде, ще е гладен, ако не го покрие с одеало през нощта, ще изстине. Има една огромна отговорност в цялата тази работа. Оттам насетне разбираш, че ти служиш на коня. Това е красиво нещо. А когато дойде моментът да се състезават, този кон е негов „съотборник”. Като отиват на състезание, трябва и двамата да са спали добре. Ако единият от двамата не се е наспал, другият не може да направи нищо на състезанието. Зависят един от друг. И тук както и във всяка една спортна дисциплина има щастливи и тъжни моменти.

GRREPORTER: Кои са опасностите?

Съпругата: Има тежки неща. Веднъж конят на Натали се разболя и трябваше да го оперират. Натали беше през цялото време до него и помагаше по време на операцията. Това беше много тежко за нея. Такива неща не се случват всеки ден, но все пак се случват. Това е най- жестокото, което сме изживели.

GRREPORTER: Колко пъти на седмицата са тренировките?

Александра: Всеки ден!

Емилиос: Всеки ден след училище децата отиват направо на тренировки. От 14.45ч. до 19.00ч. Програмата е много натоварена. Преди няколко дни бях на родителска среща, за да видя оценките на Лаура и имаше учители, които ми казаха, че детето трябва да учи повече. Но! Какво каза после той: „Като знам какво правите и как го правите, продължавайте само така, защото сте прави!” Учителят! Можете ли да си представите! „Не се притеснявайте, аз ще му помогна на детето”, добави. Виждате ли, учителите отстъпват. Виждат, че проблемът не е че децата не се интересуват от уроците си. Това беше и нашето ограничение. Още в самото начало им казахме: „Вижте, ако не можете да се справите с училището добре, ще спрете конната езда!” Те знаят прекрасно, че като кажем нещо то се изпълнява. Затова се опитват да правят всичко възможно, за да се справят. Натискът от наша страна е до един момент обаче. Предпочитаме децата ни да се здрави психически и духовно отколкото да придобият някакви невероятни знания или да се явят на тежки изпити, за да влязат в гръцки университет…Ако не ги приемат, няма страшно. Има и на други места университети, политехники и училища, които ще им помогнат да правят това, което биха искали да правят в бъдеще. И както и преди Ви бях казал, в бъдещето могат да правят това, което искат. Да правят това, което искат, но да го правят добре! Може да чистиш обувки, но трябва да ги чистиш добре. Може да миеш чинии, но да ги миеш наистина.

GRREPORTER: Има ли някакви плановете вече по-голямата Ви дъщеря?

Емилиос: Тя вече е изкарала тренировъчни курсове към английската федерация, взела е и първите три дипломи. Това са 6 месеца работа. Всеки ден от 6.00ч. сутринта със чистенето на подлогите - защото това е начинът по който англичаните обучават, до 20.00ч - 21.00ч. вечерта, когато трябва да покрият с одеала конете за да заспят. Тежка работа, с почивка от половин час след обяд за да се нахранят - ако успеят, разбира се.

Александра: Натали я интересува много треньорството. Обича и децата. Имаше един период, в който искаше да стане учителка в детска градина. По някакъв начин се свързаха тези две неща и сега би искала да учи деца на конна езда. Първата й ученичка е и най-малката й сестра Паола.

Емилиос: Представете си, че това малко 8-годишно момиче се качва на кон и с него взима участие в конни надбягвания с препятствия…! А учителка й е самата Натали.

Александра: Това иска да прави Натали и разбира се сега добива и странични знания - диетологията, анатомия. Колкото повече знаеш за коня, когато живееш до него е в твоя полза.Това е нейната мечта. Оттам насетне нашата мечта е да направим един център за конна езда в Коропи. Конната езда ще е главното, центърът ще предлага и други спортове. Все още обаче не сме стигнали до момента, в който имаме нужните документи в ръцете си.

Емилиос: За жалост това се оказва една много трудна задача. Имаме много спънки за да получим разрешително. Дълга и тъжна е тази история. Няма нищо нелегално в това, което се опитваме да направим и въпреки всичко задачата се оказва парадоксално трудна.

Александра: Идеята ни е да направим  конната езда за децата по-проста и да им предадем огромната любов, която ние и нашите дъщери имаме към конете. Искаме да направим това за децата от държавните училища. Защото децата от частните колежи имат по-големи възможности. Нека дойдат деца от държавните училища, да видят конете, да усетят климата, да се качат на кон.
Искаме да разчупим кръга и да направим този спорт дпстъпен и за тях.

GRREPORTER: Това наистина е една прекрасна идея. Пожелавам ви да я реализирате.

Александра: Дано.

GRREPORTER: Какво си пожелавате за новата година?

Емилиос: Да сме здрави. Това е най- важното. С всичко друго човек може да се справи. Да сме здрави и да не ни урочасат