Мечтата ни е да създадем център по конна езда за деца

03 Януари 2010 / 09:01:53 Мария Спасова

3585 прочитания

Емануела Карастоянова

   Намирам се в дома на семейство Емилиос и Александра Мартини. Няколко дни след отличаването им с наградата за Обществен принос за 2009г. имаме среща за интервю. Още с прекрачването на прага на тяхната къща разбирам колко съм щастлива, че се срещаме именно тук – в техния дом. ДОМ с главни букви – топъл, обширен и гостоприемен като техните сърца. Разбирам, че имам пред себе си изключителни хора. Седнала удобно на дивана преглеждам списъка с въпроси, но всъщност си мисля само едно – как да върна стрелките на часовника назад…Това е място от което не искам да тръгна.
   Семейство Мартини имат четири дъщери. Натали е на 20 години и е състезателка по шоу джъмпинг (а в миналото също и по дресировка), член е на Клуба на Атина по конна езда, участва също и в Средиземноморския клуб по конна езда. В момента е студентка по маркетинг, мениджмънт и конна езда в Warwick College в Англия.
   Печелила е второ място в Шампионата по дресировка за деца през 2004г., победителка е с най-много точки в Шампионата за деца през 2004, печели купата в категория деца през 2004, участва във финалите на Международния шампионат FEI Challenge по дресировка в Германия през 2004, победителка с най-много събрани точки в състезанието В6 по дресировка през 2005.
   Моника е на 18 години и е член на Клуба на Атина по конна езда, участва също и в Средиземноморския клуб по конна езда. Печелила е второ място в Балканския шампионат за младежи през 2009, второ място в Шампионата на Гърция за младежи през 2009, победител в Балканския шампионат (Амазон тим) през 2008, победител в Шампионата на Гърция за младежи през 2007, взима участие в Европейския шампионат за младежи през 2009.
   Лаура е на 15 години и е състезателка по шоу джъмпинг и дресировка и е член на Клуба на Атина по конна езда, участва също и в Средиземноморския клуб по конна езда. Победителка в Балканското първенство по шоу джъмпинг за деца през 2009 (индивидуално и с тим), победител в първенството по дресировка за деца през 2008, победител с най-много спечелени точки в състезанието А3 за младежи през 2006. Най-малката е Паола, на 9 години и е член на Средиземноморския клуб по конна езда.

GRREPORTER: Първо бих искала да Ви попитам дали очаквахте наградата…

Емилиос: Не, изобщо. Видя ни се малко странно дори. Обясниха ни обаче защо ни наградиха. Разговарях с председателя, заместник председателя и човека, отговорен за връзките с обществеността на Съюза на Спортните Журналисти в Гърция. Казаха, че никога не е било наградено нещо благородно само по себе си. От друга страна сме и малко известни в Гърция - в областта на конната езда няма човек, който да не ни познава, тъй като вече 10-12 години се занимаваме с този спорт, а също така и нашите деца. Опитваме да помагаме на всички, без да имаме мания на тази тема - т.е. няма членства в организации, съвещания. Тези неща не ни интересуват, искаме да сме по-далече от тях. Опитваме се колкото се може по-благородно да помагаме на хората. И един ден просто ни казаха: „Знаете ли какво, решихме да наградим едно семейство, което има по-благородна цел в сравнение с другите и се опитва да помогне и на семейството си, и на спорта и едновременно иска да покаже нещо по-хубаво в спорта”. Така и се озовахме на церемонията по връчването на наградите. Когато пристигна писмото не можах да повярвам. Вътре пишеше, че семейството ни е пример за подражание. И ме обхвана луда радост. „Не е възможно” мислех си. Знам, че се опитвам да правя всичко, което е по силите ми, за да са добре нещата.

GRREPORTER: Сега вече когато държите наградата в ръцете си какво си мислите? Какво означава тя за Вас?

Емилиос: Ще кажа само едно – награда за цял живот!

Александра: Това, което правим го правим, просто защото така го чувстваме. Важен е и начинът, по който живеем. Живеем в много близък контакт с нашите деца, както и те с нас. Голямата е почти на 20 години, най-малката почти на 9. Разликата във възрастта между тях е голяма – 11 години, но са в много близък контакт. Разбира се, през деня децата ходят на училище (голямата следва в Англия), но всяка вечер сядаме всички на масата и вечеряме заедно.

GRREPORTER: Вие сте едно много сплотено семейство…Това се вижда.

Александра: Така е. Фактът, че и четирите деца се занимават с конна езда ни свързва всички още повече. Съботите и неделите имаме състезания – натоварваме конете, натоварваме децата и отиваме заедно на състезания. По време на състезанията момичетата си помагат една на друга, нищо че участват в състезание и на практика се състезават една с друга. Те си помагат въпреки това. По време на тренировки ако едната има проблем с коня си, другата й помага. Ще го нахрани и ще направи каквото е нужно. Между децата се създава един много добър климат и за нас това е най-хубавото. Защото ние ще сме до тях докато ни стигнат силите. Като родители със сигурност ние ще си тръгнем първи от този свят и това да знаем, че децата ни са сплотени помежду си е голяма радост за нас.

Емилиос: На базата на тази логика ние сме построили нещо като ядро. Ще си отидем в някакъв момент, това е сигурно. А те - четири деца, части на едно ядро ще имат също четири деца, които от своя страна също други деца и по този начин се образуват ядра сателити. Малко по малко всичко това ще се разрасне... Надявам се това да продължи, защото така би трябвало да се строи нашето общество.

GRREPORTER: Как се роди любовта ви към конната езда?