Галерия

1

Хората, които знаят за ползите от имиграцията обикновено са малко. Мнозинството има косвена полза и не знае за това. Когато преди няколко години правех проучвания за имиграцията и в разговори с хората те ми споделяха страховете си от имиграцията. Но след това казваха: - Но моята албанка, която се грижи за възрастната ми майка е прекрасен човек, тя е член на семейството и дори й предоставихме приземния етаж, за да живее там със семейството си.

Тоест от една страна казваха, че уважават, ценят и обичат онези, с които имат пряк контакт, но от друга – че се страхуват от останалите имигранти. Сборът на тези мнения създава една много интересна позиция. Тя показва, че хората, които са разбрали каква е ползата от имиграцията са по-готови да приемат една политическа позиция, според която икономиката и обществото, както и самите имигранти имат голяма полза от имиграцията. За съжаление политиците не направиха това още в добрите времена, когато положителният ефект от имиграцията беше очеваден. Сега, по време на кризата вероятността да го направят е минимална.

Дълговата криза изненада ли европейските политици? Как отчитате техните действия?

Впоследствие бяха написани много оценки: Че кризата е могла да бъде предвидена, че е била резултат на един хипертрофичен растеж на финансовата система, която се развиваше много по-бързо от начина, по който го контролираха правителствата и международните организации.

В действителност горчивата истина е, че когато в икономиката нещо носи печалби е много трудно някой да каже: - Спирам купона, спирам музиката. Ще поставим някои правила, забрани, ще направим проверки. Защото в момента, когато системата работи хората не искат да чуят нищо отрицателно. Всичко това спира внезапно, не се случва постепенно. В една нощ рухнаха банки, някои бяха спасени, други – не. Големите компании, които подсигуряваха гаранции също вървяха към фалит, но бяха спасени, защото в противен случай проблемът щеше да е още по-сериозен. В държави като Исландия правителствата поеха цялата тежест за запълването на “черната дупка” на местните банки. В резултат обществото пое много голяма част от цената и впоследствие немалко коментатори посочиха, че не е възможно данъкоплатците, които са се облагодетелствали много малко или изобщо от всичко това, да плащат за спасението на банките.

Ирландия също предприе самостоятелни действия и спаси своите банки и в резултат на това държавният дълг се увеличи. Испания е подобен случай. Банките, но не толкова частните, колкото периферните, които изглежда, че са функционирали в не особено прозрачни условия също бяха спасени от държавата. Така страната почти рухна от тази тежест.

В Гърция нещата са различни. Тук не фалираха банките. Те бяха много консервативни и дори в миналото ги обвинявахме, че не рискуват изобщо. Резултатът от тази тяхна политика бе, че когато кризата се разрази те бяха в сравнително добро състояние. Проблемът в Гърция е, че фалира държавата. Банките пострадаха именно защото бяха закупили държавни облигации. Т.е. нуждата за рекапитализацията им бе породена преди всичко, защото поеха много голяма част от държавния фалит.

Това не можеше да се предвиди. Но фактът, че държавата харчеше повече, отколкото имаше, външният дълг растеше непрекъснато, единствената причина, поради която високите стойности не се влошаваха осезаемо беше бързият ръст, който не можеше да продължи завинаги и трябваше да бъде внесен ред във фискалната политика беше ясно. Много от нас казвахме това, но бяхме “лошите”. За съжаление нашите думи се потвърдиха и е много жалко, че три години след подписването на първия меморандум все още не сме приели, че времето на фалшивото изобилие е вече свършило и трябва да се заемем не просто с трудни, но и различни неща.

Кои бяха грешките в европейската политика в случая с Гърция?

Когато реши да спаси Гърция Европа направи една много голяма стъпка в непознати води. Това беше нещо, което не се предвиждаше в никой от европейските договори. Създателите на Европейския съюз и еврозоната са преценили, че ако поставят в тях мерки, които да се предприемат автоматично в подобна ситуация ще дадат един сигнал, че не са сигурни за успеха на начинанието си. Не съм убедена дали тази позиция е била правилна, но това е бил техният замисъл. Освен това Европа пое предизвикателството и реши да вземе мерки.

Така създадоха Тройката. Европа не знаеше как да се справи с една такава ситуация. Международният валутен фонд пък знаеше, защото функционира като спасителен пояс. Понякога успява, понякога - не, но във всички случаи е насъбрал много богат позитивен и отрицателен опит. Европейската централна банка пък е институцията, която има парите и взема решения за тях.

Аналогично МВФ предостави малка сума, но за сметка на това предостави своите познания, Европейската централна банка – парите , Европейският съюз осъществи контрола на всички действия. Мисля, че бъдещите историци ще определят това решение като много смело и добре преценено действие.